Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Тези негови думи постоянно преследваха Мики, макар че никога не намери повод да го упрекне, че не е изпълнил обещанието си. Но понякога, когато забелязваше по лицето му мигновен проблясък на изражения, напомнящи потиснатата ярост в онази болнична стая, Мики се питаше какво ли бе това, което се криеше в тайния свят на Джако, и от което можеше да се наложи да се измъква. Но за убийство и през ум не й минаваше.

Проблемът, когато работиш сама, е, че просто не можеш да обхванеш целия материал. Шаз осъзна това след нощта, прекарана в неспокоен сън. Денонощието нямаше достатъчно часове, тя не разполагаше с властта да си осигури всички нужни данни, нямаше достъп до информационната мрежа на полицаите, които отговаряха за районите, където Джако бе израснал и живял, или за сегашното му местожителство. Нямаше с кого да обсъжда хода на мислите си. Ако искаше да постигне и най-малък напредък, съществуваше само едно възможно решение.

Налагаше се да разбута много неща. Следователно трябваше отново да моли за услуги. Вдигна телефонната слушалка и набра номера на Крис Дивайн. На третото позвъняване се включи секретар. Шаз изпита облекчение, че няма да й се наложи да обяснява цялата история на Крис — защото на пръв поглед историята си изглеждаше налудничава. Когато чу сигнала, тя каза:

— Крис? Шаз е на телефона. Благодаря ти за помощта онзи ден. Толкова ми помогна, че сега трябва отново да ти искам услуга. Има ли възможност да ми намериш някакъв домашен телефонен номер на Джако Ванс? Довечера ще бъда у дома. Безценна си, благодаря.

— Чакай — пресече я гласът на Крис. Шаз подскочи и едва не разля кафето си.

— Ало? — каза тя. — Крис?

— Бях в банята. С какво си се захванала? — Шаз си каза, че Крис явно бе по-загрижена за нея, отколкото тя всъщност заслужаваше.

— Трябва да проведа един разговор с Джако Ванс, а пък му нямам номера.

— Какъв ти е проблемът да ползваш официалната процедура, кукло?

Шаз се покашля.

— Всъщност разследването изобщо не е официално.

— Така няма да ти се размине. Я ми кажи, това има ли случайно нещо общо с престъпното количество хартия, което похабих последния път, когато ме помоли за услуга?

— Горе-долу. Нали помниш какво ти разказах за онова упражнение. Ами анализът показа напълно автентична, статистически стойностна група престъпления. Мисля, че имаме работа със сериен убиец на непълнолетни момичета. И цялата работа е свързана по някакъв начин с Джако Ванс.

— Джако Ванс? Самият Джако Ванс? Ванс от „Визитите на Ванс“? Какво общо може да има между него и някакъв сериен убиец?

— Точно това се опитвам да разбера. Но тъй като официално отделът все още не работи, никой няма да предприеме нищо по въпроса, ако не успея да измъкна нещо по-конкретно.

— Чакай малко, моето момиче. Да се върнем към така наречената „връзка“ с Джако Ванс. Как така е „свързан“? — Шаз си каза, че Крис започва да се безпокои. Време беше да замаже малко нещата — предложението на колегите й, далеч не толкова драматично колкото собствената й хипотеза, щеше да й свърши работа.

— Ами може да има нещо, а може и да няма. Но онази група, която хванах… разбираш ли, той е имал срещи с публиката в родните градове на изчезналите момичета, и то всеки път два дни преди те да напуснат домовете си. Много странно съвпадение, и си мисля, че престъпникът може да е някой от антуража му или някой негов почитател–психар. Може да е някой, който ненавижда момичетата, влюбени в Джако, или нещо подобно.

— Така, нека сега си изясним проблема. Искаш да разговаряш с Джако Ванс, за да го попиташ дали е забелязал човек с налудничав поглед по време на срещите си с публиката? И искаш разговорът ти да бъде извънслужебен? — в гласа на Крис се прокрадваха съмнение и угриженост.

— Общо взето, това е.

— Ти си напълно луда, Боуман.

— Винаги съм считала, че това е част от чара ми.

— Боже мили, кукло, в този случай, ако оплескаш нещо, никакъв чар няма да ти помогне.

— Аз пък не знаех. Ще ми помогнеш ли или не?

Настана дълго мълчание. Шаз не го прекъсна, макар че имаше чувството, че нервите й са изопнати като струни и ще се скъсат всеки момент. Накрая Крис се предаде.

— Ако откажа, ще отидеш при някой друг, нали?

— Нямам друг изход, Крис. Ако съм права, някой убива деца. Не мога да се престоря, че не знам нищо.

— Ами ако не си права? Не искаш ли да дойда с теб, за да създам някаква легенда, разговорът да бъде по-официален?

Звучеше изкусително.