Саймън беше малко пребледнял. Тони се запита колко ли жертви е виждал досега. Щеше да му се наложи да загрубее, в противен случай ще трябва да търпи постоянния присмех на колегите си, които щяха да се забавляват, наблюдавайки го как си връща обяда при вида на поредната обезобразена жертва.
— Серийният убиец е принуден да изпълнява отново и отново действията, които се определят като негов подпис, за да изпита чувство на реализация, да придаде значимост на постъпката си — продължи Тони. — Става дума за задоволяване на най-различни нужди на престъпника — да упражнява власт, да причинява болка, да предизвика определени реакции, да изпита сексуално удовлетворение. Средствата може да варират, но крайната цел остава непроменима.
Пое си дълбоко дъх и се опита да отклони мислите си от конкретните вариации, с които се бе сблъскал непосредствено. — За убиеца, който търси наслада в причиняването на болка и в писъците на жертвата, е без значение дали… — гласът му изневери, защото образите нахлуваха неудържимо в съзнанието му. — Дали той… — Сега вече всички го гледаха и той отчаяно се опитваше да създаде впечатление, че за момент е загубил нишката на мисълта си, за да прикрие действителната катастрофа. — Дали ги… връзва и реже на парчета, или…
— Или ги души с метални жици — допълни Шаз небрежно. Изражението й му подейства успокояващо.
— Именно — Тони бързо идваше на себе си. — Приятно е да се установи, че имаш такова префинено въображение, Шаз.
— Типично за една дама, а? — изкиска се Саймън.
Шаз доби леко смутен вид. За да не допусне и останалите да се включат в шегата, Тони продължи припряно:
— Следователно можете да се натъкнете на два трупа в съвсем различно физическо състояние. Но когато проучите сценария, ще забележите неща, извършвани в допълнение към акта на същинското убийство и ще установите, че крайното удовлетворение, към което се е стремил престъпникът, е едно и също. Това е подписът, който търсите.
Той замълча, успял вече да се овладее напълно, и се огледа, за да провери дали всички следят мисълта му. Един от мъжете не изглеждаше много убеден.
— За да опростим съвсем нещата — поде Тони, — нека вземем някакво съвсем тривиално престъпление. Например крадец на видеоапаратура. Той търси само видеоапаратура, защото е намерил канал, чрез който пласира добре краденото. Влиза с взлом в поредици типови къщи, през задните дворове. Но в даден момент престъпникът прочита в местния вестник предупреждение на полицията, в което се обяснява, че крадецът влиза винаги през задния двор, прочита и за сформирането на доброволни отряди, които държат под око задните дворове на къщите. Затова се отказва от типовите къщи и минава на друг архитектурен тип — къщи-близнаци от строените между двете войни — и започва да влиза през страничните прозорци на антретата. Престъпникът е сменил своя МО. Но продължава да краде видеоапаратура. Това е неговият подпис.
Лицето на колебаещия се проясни. Сега вече беше схванал идеята. Доволен, Тони взе куп листа, подредени в шест отделни пачки.
— Затова и трябва да се научим да мислим по-обхватно, когато преценяваме възможността да си имаме работа със сериен престъпник. Опитвайте се да „свързвате по подобие“, а не да „изключвате поради различие“.
Той стана и закрачи между масите, готвейки се за ключовия момент от това занятие.
— Някои висши полицейски служители и профайлъри имат една хипотеза, която е по-поверителна от тайните на масоните — заяви той, приковавайки отново вниманието им. — Ние считаме, че има около половин дузина серийни убийци, извършвали престъпленията си на територията на Великобритания през последните десетина години, които са все още на свобода. За някои от тях е вероятно да имат по десетина жертви. Благодарение на мрежата от магистрали и пословичното нежелание на полицаите от различни региони да обменят информация, никой досега не се е заел да търси ключови съвпадения. Това е едно от нещата, с което би си струвало да се заемем, когато отделът заработи на пълни обороти, и когато разполагаме с достатъчно хора и време.
Той замълча. Кратката пауза бе посрещната с шепот и вдигане на вежди.
— Така че това, което правим тук, е симулация — поясни Тони. — Имаме трийсет изчезнали тийнейджъри. Става дума за действителни случаи, събрани от локална полицейска документация от последните седем години. Разполагате с една седмица да проучите случаите в свободното си време. След това ще ви се даде възможност да представите теориите си и да ни кажете дали някои от тези престъпления с достатъчно сродни характеристики ни дават основание да подозираме, че са извършени от сериен убиец.
Читать дальше