Вэл Макдермид - Струна в кръвта

За Мики обаче нямаше почивка. На всичкото отгоре трябваше да се преструва, че не забелязва блудкавите опити на Сузи да флиртува с мъжа й. Мики изключи умишлено досадната размяна на ритуални реплики, която течеше в съседство и се зае да изчопля последните парченца месо от една рачешка щипка.

Внезапна промяна в тона на Сузи я накара да застане нащрек. Явно разговорът бе преминал в друга насока. Мики прецени, че е време да започва работа.

— Разбира се, чела съм всички статии за това как сте се запознали — казваше Сузи, поставила ръка върху здравата ръка на Джако. „Не би докосвала протезата със същата готовност“, помисли кисело Мики. — Но ми се иска да чуя всичко от вас самите.

„Хайде пак“, каза си Мики. Първата част от рецитала задължително се падаше на нея.

— За първи път го видях в болницата — започна тя.

Към средата на втората седмица помещението, където работеха, се бе превърнало в нещо като втори дом за всеки от екипа. Не беше случайно, че и шестимата полицаи, подбрани за отдела по профилиране, бяха неженени и необвързани — и според автобиографиите им, и според дискретното неофициално проучване, проведено от Пол Бишоп в полицейски кафенета и клубове из страната. Тони умишлено бе пожелал да изгради екип от хора, които, изтръгнати от досегашния си начин на живот, щяха да бъдат принудени да живеят заедно и да развият колективен дух. Поне в това отношение се бе оказал прав, мислеше си той, хвърляйки поглед към шестте тави, надвесени над набора от ксерокопирани досиета, които им бе подготвил.

Бяха започнали вече да демонстрират предпочитания, но досега се бяха справяли добре с избягването на сблъсъци, които биха могли да разцепят непоправимо групата. Интересното беше, че възникналите вече връзки бяха гъвкави, не се забелязваше разделение по двойки. Въпреки че някои предпочитания бяха по-силно изявени, никой не се опитваше да затвърди някаква изключителност на отношенията.

Единственото изключение беше Шаз, поне доколкото Тони можеше да прецени. Не че между нея и останалите съществуваше напрежение. По-скоро тя самата се държеше настрани от непосредствената интимност, която вече възникваше между колегите й. Присъединяваше се към шегите, участваше в общото решаване на някой възникнал проблем, но въпреки това между нея и колегите й си оставаше известна дистанция. Тони долавяше у нея страстен стремеж към успех, който липсваше у останалите. Разбира се, и те бяха амбициозни, но при Шаз тази страст беше много по-дълбока. Тя беше настървена, копнежът я изгаряше и елиминираше всякаква следа от лекомислие. Идваше винаги първа сутрин, а вечер винаги си тръгваше последна, възторжено се вкопчваше във всяка възможност да чуе от Тони повече подробности по някоя обсъждана през деня тема. Но тъкмо тази необходимост да успее я правеше много по-податлива на провали. Тони съзнаваше, че отчаяният й стремеж към постоянно одобрение можеше да бъде използван срещу нея, и то с унищожителен ефект. Ако не се научеше да преодолява задръжките си, за да може да чувства преживяванията на другите, никога нямаше да достигне максималния си потенциал като специалист. Негова работа бе да намери начин да я убеди, че може да се откаже от мнителността си, без да пострада чак толкова.

Точно в този миг Шаз вдигна очи и срещна погледа му. Нямаше помен от смущение или неловкост. Просто се взря за миг в очите му, после отново се съсредоточи в това, което четеше. Като че ли бе поровила в паметта си за някакво липсващо късче информация, бе го открила, и отново се бе върнала към текущата си работа. Малко объркан, Тони се покашля и каза:

— Четири отделни случая на сексуално насилие. Някакви коментари?

Групата вече бе минала периода на неловките мълчания и учтивите изчаквания. В съгласие с вече утвърдения порядък, Леон Джексън подхвана първи.

— Струва ми се, че най-ясната връзка са жертвите. Четох някъде, че серийните изнасилвани обикновено се ориентират към собствената си възрастова група, а всички тези жени са били на възраст между двайсет и трийсет години. Всички са били с късо подстригана руса коса, всички са отделяли време и пари, за да се поддържат в добра физическа форма. Две са се занимавали с джогинг, третата — с хокей, а четвъртата — с гребане. Четирите са практикували такива спортове, които са давали възможност на всеки изкукал маниак да ги наблюдава, без да привлича особено внимание.

— Благодаря, Леон. Друг?

Обади се Саймън, който вече се очертаваше като постоянният опонент в групата. Агресивното му поведение се подчертаваше от силния глазгоувски акцент и навика му да се взира настоятелно изпод гъстите си, тъмни вежди.