Тони кимна и последва Маршъл по коридора.
— Ще записваме всичко, разбира се — каза Маршъл. — В този случай се налага да сме безукорни. И без това вече обясни, че ще съди главен инспектор Джордан.
Той спря пред стаята за разпити и отвори вратата. Направи знак на униформения полицай, който стоеше в ъгъла, и човекът излезе.
Тони влезе в стаята и се вгледа в човека, когото приемаше за свой враг. Не можеше да повярва, че все още не се забелязва никаква промяна в наглата му самоувереност, никаква пукнатина в очарователната му фасада.
— Доктор Хил — каза Ванс. Професионално любезният му глас не трепваше. — Ще ми се да можех да кажа, че за мен е удоволствие, но такава явна лъжа би била също толкова убедителна, колкото и вашите налудничави обвинения.
— Доктор Хил прие да разговаря с вас — прекъсна го Маршъл. — Разговорът ще се записва. Оставям ви насаме.
Той излезе и Ванс учтиво предложи стол на Тони. Психологът поклати глава и се облегна на стената със скръстени ръце.
— За какво ме повикахте? — попита той. — Ще се изповядвате ли?
— Ако исках да се изповядвам, щях да повикам свещеник. Исках да ви видя, за да ви уведомя, че щом изляза оттук, ще съдя вас и инспектор Джордан за клевета.
Тони се разсмя.
— Разбира се, давайте. Ние не можем да се мерим с вас по годишен доход. Вие ще си пилеете парите по адвокати. Лично аз много ще се радвам на възможността да ви видя как давате показания под клетва.
— Точно това никога няма да се случи — Ванс се облегна на стола си. С тези студени очи и усмихнато лице напомняше на влечуго. — Вашите скалъпени обвинения ще рухнат още утре. С какво разполагате всъщност? Вашият прословут доклад, фалшифицираните снимки, и куп косвени улики, които се дължат на обикновени съвпадения. „Ето го Джако Ванс, който пътува по шосе M1 към Лийдс в деня, когато загина Шаз Боуман.“ Няма що, много странно, като се има предвид, че вилата ми е в Нортъмбърланд и това е най-прекият път дотам.
Звучният му глас звънна саркастично.
— А какво ще кажете за „Джако Ванс, в чието подземие бе открит труп“? Или „снимка на Джако Ванс с момичето, което беше открито мъртво в подземието, когато то е било още живо и здраво?“.
Тони продължаваше да говори спокойно и почти добродушно. Нека Ванс се изнерви, нека да почувства напрежението от постоянно налагания самоконтрол.
Ванс отвърна с иронична усмивка.
— Вашите полицаи вече намериха отговора. Те бяха тези, които заговориха първи за маниак. И в това няма нищо чудно. Такива хора развиват маниакално отношение към обектите си. Нищо чудно някой да ме е проследил до Нортъмбърланд и да е видял, че давам ключовете на Дорийн Елиът, а може и да е видял къде ги поставя тя. Както повечето хора тук, и тя не заключва къщата си, когато прескача до някоя съседка на чай, или до зеленчуковата си градина. За никого не би било проблем да измъкне ключовете и да им вземе отпечатък, за да си извади копия.
Той започваше да говори все по-убедително, усмивката му ставаше все по-широка, по позата му личеше, че вече не е толкова напрегнат.
— Освен това всички съседи знаят, че използвах криптата на параклиса, за да си изградя противоядрено убежище. Звучи глуповато в тези дни на размразяване на международните отношения, но ще го преживея някак. — Ванс се приведе напред, облегна се с протезата на масата, а здравата си ръка преметна назад през облегалката на стола. — Нека, освен това не забравяме публичната вендета, която ми обяви още навремето бившата ми годеница. А тя, както много правилно изтъквате, прилича удивително много на горките изчезнали момичета. Така де, ако сте мой вманиачен привърженик, нямаше ли да ви мине през ума, че ако убиете момиче, което е нейно копие, ми правите своеобразна услуга?
Усмивката му беше тържествуваща.
— А за вас аз наистина съм идея-фикс, така ли е, доктор Хил? Или по-скоро, както ще обясня с голямо удоволствие пред представителите на печата, идея-фикс за вас е моята съпруга. Смъртта на Шаз Боуман ви е дала повод да се натрапите в личния ни живот и милата, добросърдечна Мики се е съгласила да вечеря веднъж с вас. Това ви е било достатъчно да решите, че можете да я спечелите, ако успеете да се отървете от мен. И тази налудничава идея ви довежда до това жалко положение.
Той поклати съжалително глава и се усмихна самоуверено.
Тони вдигна поглед и се взря в очите му, които можеха със същия успех да принадлежат и на извънземно същество — в тях нямаше вече нищо човешко.
Читать дальше