Вэл Макдермид - Струна в кръвта

Кей и Саймън се спогледаха. И двамата не искаха да вървят против нарежданията на Тони. Но възбудата от преследването беше вече нахлула в кръвта им и не можеха да понесат мисълта, че ще седят със скръстени ръце, когато може би от тях зависи животът на едно младо момиче.

— Добре — каза Кей. — Но само ще огледаме наоколо. В това няма нищо лошо, нали?

— Няма — отвърна възторжено Леон.

— Дано да е така — каза уморено Саймън. — Искрено се надявам.

Крис Дивайн отпиваше от двойното си еспресо. Запали нова цигара с надеждата да пропъди умората. В този късен неделен следобед в някое погребално бюро може би цареше по-голямо оживление, отколкото в тази закусвалня в покрайнините на Лондон.

— Повтори всичко отначало — нареди тя на Тони.

— Отивам у тях. Според графика му, който ни даде твоята позната, той би трябвало да води някакво благотворително модно ревю в Кенсингтън днес следобед, така че не може да бъде в Нортъмбърланд.

— Сигурен ли си, че няма да е по-добре първо да разбутаме вилата му? — прекъсна го Крис. — Ако Дона Дойл е още жива…

— Ами ако не е там? Не можем да се навъртаме наоколо, без местните да забележат и най-вероятно веднага ще се намери някой да телефонира на Ванс. Тогава ще пропаднем окончателно. В момента той не може да бъде сигурен, че има още някой по петите му. Известно му е само, че аз съм надушил нещо. Това е единственото ни предимство. Трябва да изберем прякото противопоставяне.

— Ами ако жена му е там? Той няма да рискува тя да чуе каквото и да било от нещата, които ще му кажеш във връзка с Шаз.

— Ако Мики и Бетси са там, той ще направи всичко възможно да не присъстват на разговора ни. В известен смисъл ще е по-добре да са в къщата, защото това увеличава шансовете ми да изляза оттам жив и здрав.

— Предполагам, че е така. В такъв случай хайде да преговорим всичко още веднъж — и тя издиша голям облак дим.

— Казвам на Джако, че съм работил, независимо от полицията и че съм открил видеозаписи с много ценна информация, свързана със смъртта на Шаз Боуман, и че според мен той може да ми помогне за идентификацията. Той ще ме пусне да вляза, защото ще бъда сам и ще реши, че може да се отърве от мен, както се е справил с Шаз, ако се убеди, че наистина съм единак. Показвам му обработените снимки и го обвинявам. Ти седиш в колата отпред с радиостанцията и записваш всяка дума, която се предава през микрофона в тази писалка, която купих от Тотнъм Корт Роуд на път насам — той размаха писалката под носа й.

— Вярваш ли, че наистина ще капитулира?

Тони поклати глава.

— Мисля, че ако е сам, ще се опита да ме убие. Тогава ти пристигаш като леката кавалерия и го размазваме — думите бяха шеговити, но гласът му звучеше мрачно. Двамата се спогледаха потиснато.

— Хайде тогава — каза Крис. — Да го обесим с главата надолу.

Отне им по-малко от десет минути, за да се убедят, че не могат да доближат някогашния параклис и настояща вила на Джако Ванс, без да се набият на очи като куче сред стадо овце.

— Майната му — каза Леон.

— Мисля, че не е подбрал мястото случайно — отбеляза Саймън, докато оглеждаше пустата хълмиста местност срещу вилата. От двете страни на високата, тясна сграда, която се издигаше в кръгъл двор, настлан с чакъл, имаше оградени с телени мрежи пасища със стада овце из тях. Дори в падащия мрак се виждаше ясно, че докъдето поглед стига, няма жив човек, нито пък друга постройка.

— Странно наистина — каза замислено Кей. — Знаменитостите обикновено държат да се изолират от външния свят. Къщите им са оградени със зидове, жив плет, всякакви заграждения. А всеки, който тръгне да се разхожда из полята, може да види тази къща от цели мили разстояние.

— Това има своите положителни страни — отвърна Леон. — Виждат те, но и ти ще бъдеш предупреден, ако някой наближава къщата. Я погледни пътя. Шибаните римляни са си знаели работата. Ако пиктите са се навъртали наблизо, римляните са можели да ги видят още като се появят на хоризонта.

— Той няма нищо против изолацията, но тя трябва да е такава, че да изключва всякаква възможност за наблюдение — каза Саймън. — Което ме навежда на мисълта, че крие нещо доста по-сериозно от някоя статистка, която идва да му смуче пръстите на краката.

— А мен ме навежда на мисълта, че е време да разберем какво точно крие — отвърна Леон.

Спогледаха се продължително.

— Ако искате да разбиваме вратата на вилата, не участвам — каза Саймън.

— Кой ти говори за разбиване на врати? — попита Леон. — Кей, нали си разговаряла с онзи човек, който му е поправял покрива? Той не спомена ли за някакви местни хора, които работят във вилата? Градинар, чистачка, готвачка, нещо подобно?