Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— Разбира се, Тони — Шаз се опита да разбере какво се крие в погледа и думите му, успокои се, че наистина й прощава, изгълта остатъка от кифлата и се обърна отново към монитора. Имаше намерение следващия път, когато остане сама, да източи от Интернет всички вестникарски архивни материали и сводки за серийния убиец от Брадфийлд — разбира се, сега нямаше да стане. Навремето беше чела повечето от тях, но това бе преди срещата й с Тони Хил, която промени всичко. Сега интересът й към случая беше специфичен. Целта й беше, след като проучи цялата документация, да узнае всичко за най-прочутия случай на Тони Хил, за да напише за него книгата, която по неразбираеми причини все още не беше написана. В края на краищата, нали затова беше детектив?

Карол Джордан бърникаше по сложната, хромирана кафе-машина — подарък за новото жилище от брат й Майкъл, когато тя се премести в Сийфорд. Бе имала късмет в сравнение с повечето хора, засегнати от спада в търговията с недвижима собственост. Не й се наложи да търси дълго купувач за своята половина от просторния апартамент, който делеше с брат си — адвокатката, която отскоро споделяше леглото му, бе толкова настоятелна да откупи частта й, та Карол започна да си мисли, че им се е пречкала повече, отколкото е предполагала.

А сега се ширеше в тази ниска каменна къща на склона, издигащ се над устието на реката, точно над Сийфорд; неин собствен дом. Или почти, каза си тя, подсетена за съсобственика, който тъкмо буташе настоятелно с глава прасеца й.

— Добре де, Нелсън — Карол се наведе и почеса черния котарак зад ушите. — Разбрах какво искаш да кажеш.

Докато кафето се вареше, тя изсипа солидно количество котешка храна в купичката. Действията й бяха посрещнати с пристъп на възторжено мъркане, последван от енергично мляскане, докато Нелсън поглъщаше закуската си. Карол отиде до прозореца на дневната, за да се наслади на гледката на речното устие и на невероятно фината дъга на моста, надвиснал над него. Докато се взираше над покритата с мъгла река, изпита чувството, че мостът виси над нея, без никаква връзка със земята. Обмисляше предстоящата си среща с шефа на пожарната. Появи се Нелсън с високо вдигната опашка, скочи право на перваза на прозореца, изтегна се и изви гръб към Карол, настоявайки да му се обърне внимание. Карол почеса гъстата му козина и каза:

— Разбираш ли, Нелсън, това е единствената ми възможност да го убедя, че знам за какво говоря. Трябва да го привлека на своя страна. Бог ми е свидетел, че имам нужда от някой, който да бъде на моя страна.

Нелсън я потупа с лапа по ръката, сякаш отговаряше на думите й. Карол изпи набързо остатъка от кафето си и се изправи на крака с едно гъвкаво движение, също като котката. Бързо бе разбрала едно от предимствата да бъдеш шеф — работното време, което й позволяваше да посещава фитнес центъра по-често от един път месечно. Вече чувстваше подобрението на мускулния си тонус и по-добрия аеробен капацитет. Би било чудесно да има още някой, който да ги оцени, но тя не поддържаше тялото си заради това. Правеше го заради себе си, защото така се чувстваше по-добре. Гордееше се с тялото си, наслаждаваше се на неговата сила и гъвкавост.

Един час по-късно, докато търпеливо понасяше обиколката на централната сграда на пожарната, изпита задоволство от физическата си подготовка, която й позволяваше да върви в крак с дългокракия Джим Пендълбъри.

— Справяте се с организацията далеч по-добре от нас — отбеляза Карол, когато най-сетне се озоваха обратно в офиса му. — Трябва да ми откриете тайната на ефективността си.

— Бюджетът ни е толкова орязан, че всичко действително трябва да се движи като по масло — отвърна Пендълбъри. — Преди държахме във всички филиали професионално подготвени служители по двайсет и четири часа в денонощието, но това наистина ни излизаше прекалено скъпо. Знам, че много от момчетата мърмореха навремето, но преди няколко години разпределихме работата на пълни и половин смени. Трябваха ни няколко месеца, докато се преориентираме, но аз като ръководител считам решението за добро.

Карол направи гримаса.

— Само че на нас не би ни вършило работа.

Пендълбъри сви рамене.

— Кой знае. Спокойно можете да изградите една постоянна група, която да поема рутинните работи, и една ударна група, която да се намесва само когато и както се наложи.

— Вече имаме нещо подобно — каза сухо Карол. — Постоянната група е нощната ни смяна, а ударната — дневната. За съжаление, никога не е достатъчно спокойно, за да намалим работното време на една от двете.