Вэл Макдермид - Струна в кръвта

— С шефа на пожарната мога да се срещна и аз, мадам — каза оживено Дай Ърншоу. — Имала съм работа с него и преди.

— Благодаря за предложението, Дай, но колкото по-скоро се запозная с него, толкова по-добре ще се чувствам.

Устните на Дай се свиха неодобрително, но тя само кимна в отговор.

— Искате да зарежем останалите случаи, така ли? — попита Томи.

Усмивката на Карол пронизваше като шило за лед. Никога не бе имала слабост към кръшкачи.

— О, моля ви се, сержант — въздъхна тя. — Много добре знам по колко случая работите. Както казах още в началото на този разговор, идвам от Брадфийлд. Сийфорд може да не е голям град, но това не ни дава основание да работим с темпото на селски полицаи.

Тя стана и забеляза стъписването по лицата им.

— Не съм дошла тук, за да се карам с вас. Но ще го направя, ако се налага. Ако мислите, че като шеф съм гадно копеле, можете да ме наблюдавате. Колкото и много да ви карам да работите, няма да работите повече от мен. Бих искала да станем добър екип. Но за целта трябва да играете по моите правила.

Обърна се и си тръгна. Томи Тейлър се почеса по брадичката.

— Казаха ни го. Още ли мислиш, че става за чукане, Лий?

Дай Ърншоу сви тесните си устни.

— Само ако си натегач.

— Струва ми се, че и това няма да помогне — каза Лий. — Някой ще го яде ли този „Кит Кат“?

Шаз разтърка очи и отклони поглед от екрана на компютъра. Беше дошла по-рано, за да преговори набързо това, което бяха учили предния ден за специализирания софтуер. Това, че когато влезе, видя Тони, който работеше на един от компютрите, й се стори допълнителен късмет.

— Мислех, че аз съм единственият работохолик, страдащ от безсъние — поздрави я той.

— С компютрите съм жалка картина — отвърна тя сухо, опитвайки се да прикрие задоволството си, че ще го има на свое разположение. — Налага ми се да работя два пъти повече от всички останали.

Тони повдигна вежди. Рядко се случваше ченге да признае своя слабост пред външен човек. Или Шаз Боуман беше още по-необичайна личност, отколкото бе преценил в началото, или вече преставаха да го третират като чужденец.

— Мислех, че всеки, който не е навършил трийсет години, е факир с тези машинки — каза той меко.

— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам. Отсъствала съм, когато са раздавали тези способности — отвърна Шаз. Разположи се пред екрана и нави ръкавите на памучния си пуловер.

— Правило номер едно: не си забравяй паролата — промърмори тя и се зачуди какво ли си мисли той за нея.

Под привидно спокойната външност на Шаз Боуман кипяха две движещи сили. От една страна я гризеше постоянен страх от провал, който подкопаваше всичко, което беше и постигаше. Когато погледнеше в огледалото, никога не виждаше това, което бе хубаво в нея, а само тънките устни и недостатъчно добре оформения нос. Когато обмисляше всичко, което беше постигнала, виждаше само провалите, а успехите просто пропускаше. Противоположната движеща сила беше амбицията й. По някакъв начин, още от първия миг, когато бе започнала да формулира стремежите си, поставените цели възстановяваха нарушеното й самочувствие и изтласкваха ранимостта й на заден план, преди тя да успее да я унищожи. Когато амбицията заплашваше да се превърне в арогантност, се намесваха страховете й, които й връщаха равновесието и човечността.

Основаването на отдела по профилиране съвпадна толкова съвършено с посоката, в която се движеха мечтите й, че тя съзря в това пръста на съдбата. Това, разбира се, не означаваше, че бе редно да се отпусне. Дългосрочните планове на Шаз за кариерата й предполагаха, че нейната звезда трябва да грее по-ярко от всички останали в този отдел. Един от начините, по които смяташе да постигне целта си, бе да анализира мисловните ходове на Тони Хил, както ключарят проучва ключалка, да измъкне всяка трошица познание, до която успее да се добере и същевременно да му влезе под кожата така, че да й помага, когато тя се нуждае от помощ. Част от метода й бе да записва тайно всички срещи на групата, защото беше убедена, че всички останали са по-добри от нея. После прослушваше разговорите отново и отново, винаги, когато имаше възможност. А сега късметът й подари този случай.

Шаз се мръщеше и се взираше в екрана, борейки се с мъчителната процедура по регистрирането на досие за престъпление, а после и през необходимото сравняване на всички показатели с такива от досиетата на предишни престъпления, запаметени в компютъра. Когато Тони стана от стола си, тя отбеляза това с периферното си зрение, но си наложи да не прекъсва работа. Последното, което й трябваше, бе той да реши, че тя се натяга.