Виктор О'Рейли - Дяволската стъпка

Паяка я погледна право в очите. Тя леко кимна и той разбра, че сега вече е готова да чуе истината.

— Танабу-сан — каза той. — Рейко Ошима не е мъртва.

Очите на Чифуне се разшириха.

— Но… Сенсей , когато бе убита, аз бях там, знаете това. Фицдуейн-сан и Лонсдейл-сан надупчиха хеликоптера като решето и той избухна над морето. Не е възможно да е оцеляла. Машината се пръсна на части и от нея нищо не остана.

— Въпреки това — отвърна Паяка твърдо.

Усещайки как изведнъж й прилоша от ужасно предчувствие, Чифуне разбра, че онова, което чува, е вярно.

— Сенсей — прошепна тя. — Как разбрахте?…

Ръката на Паяка мръдна едва забележимо в рамото, но това бе напълно достатъчно, за да я накара да замълчи. Искаше да разкаже всичко, без да го прекъсват и по начин, който той намери за добре.

— Консултирах се с експерти — продължи той, — за да ми кажат как е могло да стане, но всъщност тяхното мнение е чисто теоретично, защото знаем с абсолютна сигурност, че тя е жива. Когато е бил разрушен, хеликоптерът е бил ниско над водата и страничните му врати са били отворени. Според спецовете вероятно е била изхвърлена в морето от първата експлозия. В докладите, последвали акцията, става дума за няколко експлозии една след друга. Така че може би само секунда преди хеликоптерът да се разпадне, Ошима вече е била в морето. А може и след като е разбрала, че машината ще избухне, сама да е скочила. Няколко часа по-късно била прибрана от малка рибарска гемия. Получила е лицеви наранявания и обгаряния, както и по-незначителни рани, но била на крак. За да скрие факта, че е оцеляла, избива целия екипаж. И оттук нататък сигурно вече сме щели да изгубим следата й, но късметът ни е проработил. При нормални обстоятелства тя е изключително потайна личност и влиза във връзка само с доказалите верността си членове от вътрешния кръг на организацията. Сега обаче случаят не бил такъв. Нямала нито цент, ранена, трябвало да бяга, затова се отправила към най-близкото убежище — дома на някакъв краен десен екстремист, Шуо Хори, който се представял за поддръжник на Яибо. Не познавала Хори добре, но в миналото Яибо го снабдявала с оръжие и тя нямала никаква причина да не го смята за надежден човек. Хори-сан обаче бил внедрен агент на Коанчо и работел като такъв от доста отдавна. Главната му задача била да се занимава с екстремистите, а не с терористите. На никого и през ум не му минавало, че Хори може да попадне на терорист от такава величина като Ошима. Той обаче се оказал изобретателен човек и реагирал правилно на създалата се обстановка. Приел я у тях, грижел се за нея и когато му се удал удобен случай, се свързал с началниците си.

— Незабавната ни реакция — продължи Паяка след кратка пауза — би била да хванем Ошима и да приключим въпроса, но във внезапното й появяване в дома си Хори-сан видял своя неповторим шанс, случая на живота си. Предложил на пряката си свръзка да се сприятели с Ошима, да спечели доверието й и по този начин да попадне в самото сърце на терористичното движение. Като се има предвид дългият списък на жертвите на Ошима, това било много рискован ход. Не само за личната безопасност на Хори-сан. Означавало да се пусне на свобода един от най-жестоките терористи в света, който със сигурност ще иска отмъщение. Самата тя се отървала на косъм, а по-голямата част от групата й била унищожена. Изглеждало малко вероятно да остави нещата така… Предложението на Хори-сан било докладвано до най-високо равнище, където го обмисляли няколко дни. Първоначалната реакция била да го отхвърлят, но след това решили, че ако Ошима бъде подтикната да избяга от страната, ще ни се удаде възможност да научим доста неща за международната мрежа на Яибо, без да излагаме на риск японски граждани или тяхната собственост. Разбира се, това можело да стане само ако Хори-сан избяга с нея.

Колкото и да кипеше мълчаливо от гняв, че не е била включена в операцията, Чифуне не можеше да не признае дързостта и логиката й. И цинизма. Премълчаните последици от бягството на Ошима бяха, че щом японските интереси не са засегнати, това, че може би щяха да пострадат хора от други народи, нямаше никакво значение. Но този цинизъм не бе нещо ново за японските служби за сигурност. Японците и в търговията си бяха такива.

— Положи се началото на сложна операция, за да бъдат убедени Ошима и новият й приятел, че най-доброто решение за тях е да избягат от страната. При нормални обстоятелства толкова много хайки биха събудили подозрението на Ошима, но в този случай наистина би трябвало да се очаква засилена полицейска дейност. Самата Ошима е ранена, а много от членовете на Яибо са убити по време на акцията в центъра на Токио. И, разбира се, властите би трябвало да реагират. Номерът обаче бил да се притиснат Ошима и Хори-сан, без да бъдат заловени. Благодарение на информацията от Хори-сан всичко протекло по план… Както се очаквало, те избягали най-напред в Близкия изток. Ошима не обичала да стои дълго на едно място, затова двамата прескочили и до Либия, после до Ливан и след това в Сирия. Човекът ни снабдяваше с добра информация. Но после се случило нещо непредвидено. Първо, в Либия тя се срещнала с един пропаднал американски учен, Едгар Реймън, който се криел от американските власти, и, второ, с един мексикански генерал, Луис Бараган, дошъл тук да набира наемни войници и да купува оръжие за отбраната на базата си в щата Текуно, управляван от някой си губернатор Диего Куинтана… Хори-сан узнал такива неща, за които не смеел и да сънува. Американският учен Едгар. Реймън бил тясно специализиран експерт по оръжията и се опитвал да продаде уменията си, а Луис Бараган търсел точно такива хора и разполагал с необходимия капитал. Като капак на всичко Ошима и Бараган станали любовници. Всички те, заедно с Хори-сан, заминали за Мексико и оттук нататък операцията вече прекрачва границата между приемливия риск и изгубването на контрол. На това отгоре възможността на агента ни да се свързва с нас от Мексико е много ограничена.