Том Клэнси - Патриотични игри

— Така значи. Как да ви възнаградим?

— Да ме възнаградите ли, мадам? — Райън поклати глава. — Много ви благодаря, но не е необходимо. Радвам се, че можах да помогна. Това е достатъчно.

— Не, доктор Райън, не е достатъчно. Едно от хубавите неща на това да бъдеш кралица е, че ти е позволено да оцениш една похвална постъпка и да я възнаградиш по подобаващ начин. Носителят на короната не може да бъде неблагодарен. — Очите й блестяха от някаква нейна шега. Райън установи, че е запленен от човечността на тази жена. Беше чел, че някои хора я смятат за не съвсем интелигентна. Вече знаеше, че са далеч от истината. Зад очите й се криеше пъргав ум, съчетан с живо остроумие. — Ето защо решихме, че ще ви бъде дадено званието Рицар-командор на Викторианския орден.

— Какво… ъ, извинете, мадам. — Райън премигна няколко пъти, докато проумее това, което беше чул.

— Викторианският орден съществува отскоро и е предназначен за награждаване на хора, които са оказали лична услуга на притежателя на короната. Вие сте достоен за него. Това е първият случай от много години, когато наследникът на трона е бил спасен от почти сигурна смърт. За вас като историк може да е интересно да знаете, че повечето от нашите учени имат разногласия относно времето, когато се е случил предишният прецедент — във всеки случай от днес нататък вие ще бъдете известен като сър Джон Райън.

Джек отново си помисли, че трябва да изглежда много смешен с отворена уста.

— Ваше Величество, законите на Америка…

— Знаем — спокойно го прекъсна тя. — Още днес министър-председателят ще обсъди това с вашия президент. Вярваме, че е оглед особения характер на случая, както и в името на американско-британските взаимоотношения въпросът ще бъде разрешен по приятелски начин.

— Има достатъчно прецеденти — продължи херцогът. — След Втората световна война няколко американски офицери получиха подобно признание. Например вашият адмирал от флотата Нимиц 9 9 Честър Уилиям Нимиц (1885–1966) — американски адмирал, командващ Тихоокеанския флот през Втората световна война. — Б.пр. стана рицар-командор заедно с генералите Айзенхауер 10 10 Дуайт Дейвид Айзенхауер (1890–1969) — американски генерал. 34-и президент на САЩ. — Б.пр. , Брадли 11 11 Джейм Л. Брадли (1891–1957) — генерал-лейтенант, командвал през войната 96-а пехотна дивизия. — Б.пр. , Патън 12 12 Джордж Смит Патън (1885–1945) — американски генерал, развил танковите бойни действия като допълнение към бронекавалерийските войски през Втората световна война. — Б.пр. и някои други. За целите на американското законодателство званието вероятно ще бъде считано за почетно, по за нашите цели ще бъде съвсем истинско.

— Ами… — Райън се чудеше какво да каже. — Ваше Величество, доколкото това не е в конфликт с нашите закони, за мен ще бъде голяма чест да приема.

Кралицата се усмихна лъчезарно.

— Е, в такъв случай въпросът е разрешен. Сега да ви попитам как се чувствате — как наистина се чувствате?

— Имал съм и по-лоши моменти, мадам. Нямам оплаквания. Само ми се иска да бях се движил малко по-бързо.

Херцогът се усмихна.

— Това, че сте ранен, ви прави още по-голям герой — няма нищо по-добро от малко драма.

„Особено ако рамото е на някой друг, милорд херцог“ — помисли си Райън. Сети се за нещо:

— Извинете, но това рицарско звание не означава ли, че жена ми трябва да се нарича…

— Лейди Райън? Разбира се — каза кралицата и отново му отпрати красивата си като новогодишна елха усмивка.

Джек се усмихна широко:

— Знаете ли? Когато напуснах Мерил Линч, бащата на Кати беше пощурял… беше ми много ядосан и каза, че от мен никога няма да стане нищо, след като съм се захванал да пиша исторически книги. Това може би ще промени мнението му. — Беше сигурен, че Кати не би имала нищо против титлата Лейди Райън. Не. Не би имала абсолютно нищо против.

— Не беше толкова лошо в края на краищата, нали?

— Не, сър. Извинете ме, ако съм създал грешно впечатление. Боя се, че ме изненадахте малко. — Райън поклати глава. „Цялата тая проклета история ме изненадва доста.“ — Мога ли да ви задам един въпрос, сър?

— Разбира се.

— Полицията не ми казва къде се намира семейството ми. — Това предизвика чистосърдечен смях. Кралицата отговори:

— Полицията е на мнение, че съществува опасност от отмъщение спрямо вас или спрямо вашето семейство. По тази причина беше решено те да бъдат преместени на по-сигурно място. При дадените обстоятелства решихме, че лесно могат да се нанесат в двореца — това беше най-малкото, което можехме да направим. Когато тръгнахме насам, жена ви и дъщеря ви спяха дълбоко и наредихме да не бъдат безпокоени.