Том Клэнси - Дъга Шест

Нещо я безпокоеше. Оказа се трудно просто да излезе на откритата морава, въпреки че виждаше ясно хеликоптера е мигащите му светлини и въртящата се перка. Тя направи крачка, по-скоро понечи да я направи, но кракът й отказваше да извърши движението, да излезе навън и да пристъпи на долното стъпало на гранитното стълбище. Сините й очи се присвиха, защото дърветата източно и западно от замъка бяха ярко осветени от прожекторите откъм фасадата… и може би това, което я беше притеснило, беше наподобяващата самата смърт картина пред нея. Тя тръсна глава, освобождавайки се от тази мисъл като от недостойно суеверие. Бутна двамата заложници пред себе си, слезе с тях по шестте стъпала до тревата и закрачи към очакващия ги хеликоптер.

— Сигурен ли си в самоличността й, Дитер? — попита Чавес.

— Сигурен съм, сър. Петра Дортмунд е.

Доктор Белоу извика името на своя лаптоп и се включи:

— Възраст четиридесет и две, бивша „Баадер-Майнхоф“, много идеологизирана, адски безскрупулна. Тази информация е отпреди десет години. Изглежда, не се е променило много. Партньорът й е някой си Ханс Фюрхтнер. Смята се. че са женени, любовници или нещо подобно. Пълно личностно сходство. Те са убийци, Динг.

— До днес — измърмори Чавес, взрян в трите пресичащи тревната площ силуета.

— Държи в едната си ръка граната, прилича на осколочна — обади се и Хомър Джонстън. — В лявата ръка, повтарям, лявата.

— Потвърждавам — включи се Вебер. — Виждам ръчната граната. Щифтът е вътре, повтарям, щифтът е вътре.

— Страхотно! — изръмжа Еди Прайс по радиото. — Тук е Прайс. Само една граната ли е?

— Аз виждам само една — отвърна Джонстън. — И никакви издутини по джобовете й, Еди. Пистолет в дясната ръка, граната в лявата.

— Потвърждавам — каза Вебер.

— Тя е деснячка — уведоми ги Белоу по радиовръзката, след като прегледа известните данни за Петра Дортмунд.

— Обект Дортмунд е деснячка.

„Което обяснява защо пистолетът е в дясната, а гранатата — в лявата ръка“ — каза си Прайс. Това също така означаваше, че ако тя реши да хвърли гранатата, ще й се наложи да смени ръцете. „Поне малко добри новини“ — помисли си той. Вече я виждаше как крачи равномерно към хеликоптера.

— Появи се мъжки обект… Фюрхтнер — каза Джонстън по радиото. — С него е Големия… също и Брюни, струва ми се.

— Потвърждавам — заяви Вебер, взирайки се през десетократно увеличаващия мерник. — Обект Фюрхтнер, Големия и Брюни са във видимост. Фюрхтнер, изглежда, е въоръжен само с пистолет. Сега слиза по стъпалата. Друг обект на вратата, въоръжен с автомат, двама заложници с него.

— Хитри са — отбеляза Чавес. — Излизат на групи. Нашето момче тръгна да излиза, когато скъпата му стигна по средата… да видим дали и другите ще го направят…

— „Окей — помисли си Динг. — Четирима, може би петима, подхождат на групи по открития терен. Умни са, копелетата му с копелета, но не достатъчно умни… дано.“

Когато първата група наближи хеликоптера, Прайс слезе и отвори двете странични врати за пътниците. Вече беше напъхал пистолета си в джоба за картата на лявата врата — до мястото на помощник-пилота. Погледна пилота и каза:

— Просто се дръж нормално. Положението е под контрол.

— Щом казваш, англичанино — отвърна пилотът. Гласът му беше прегракнал.

— Няма да излиташ при никакви обстоятелства, разбра ли? — Това вече го бяха уточнили, но повтарянето на указанията беше необходимо условие за оцеляване в ситуация като тази.

— Да. Ако ме принудят, крещя, че има повреда.

„Адски мило от твоя страна“ — помисли си Прайс. Беше облечен в синя риза със закачени крилца над джоба на гърдите и табелка с името му — в случая „Тони“. Миниатюрна безжична слушалка му осигуряваше радиовръзката с останалите членове на екипа заедно с микрофонния чип, скрит в яката.

— На шейсет метра са. Не е особено привлекателна, нали? — попита той колегите си.

— Оправи си косата, ако ме чуваш — каза му Чавес от позицията си и миг след това забеляза как лявата ръка на Прайс се вдигна нервно да отметне косата над очите му. — Окей, Еди. Спокойно.

— Въоръжен обект на вратата, с трима заложници — докладва Вебер. — Не, не, двама въоръжени обекти с трима заложници. С този, последния, е Блонди. Старец и жена на средна възраст, и двамата облечени като прислужници.

— Най-малко още един — изпъшка Динг. Оставаше да излязат поне още трима заложници. — Хеликоптерът не може да ги побере… — Какво ли се канеха да правят с излишните? Да ги убият?