Том Клэнси - Дъга Шест

При доктор Карол Брайтлинг нещата се развиха по-различно. Въпреки че работеше в Белия дом, тя подкара колата си сама — нямаше дори бодигард — и се прибра в апартамента си на Уисконсин Авеню в Джорджтаун, където единствената й компания беше котаракът Джигс. Той поне я посрещна на вратата и се отърка в крака й. Последва я и в спалнята и започна да я наблюдава как се преоблича, както го правят котките — с любопитство и в същото време разсеяно, знаейки какво следва. Облечена само в късия си халат, Карол Брайтлинг отиде до кухнята, отвори един шкаф и извади плика с храната му — нахрани го от ръката си. После си сипа чаша ледена вода от хладилника и я изпи с два аспирина.

Всичко това беше нейна идея, тя го знаеше много добре. Но след толкова много години все още й беше толкова трудно, колкото в началото. От толкова много неща се беше отказала. Беше получила работата, за която жадуваше — донякъде за своя собствена изненада, както се оказа, но все пак си беше получила кабинета в мечтаната сграда и сега играеше роля в правенето на политика по въпроси, които бяха важни за нея. Важна политика по важни теми. Но струваше ли си?

Да! Наистина си струваше. Но цената, цената беше твърде тежка. Тя се наведе, вдигна Джигс, гушна го като детето, което никога не беше имала, и отиде в спалнята — той пак щеше да е единственият, който да я сподели с нея. Е, какво пък, котките са по-верни от мъжете. С годините беше научила този урок. След няколко секунди халатът бе на стола до леглото, а тя — под завивките. Джигс се сгуши върху краката й. Карол се надяваше, че тази нощ сънят ще я споходи малко по-бързо, отколкото обикновено. Но знаеше, че няма, защото умът й не преставаше да мисли за онова, което ставаше на друго легло на пет километра оттук.

Ежедневната ФП започваше в 06:30 и завършваше с бягането на осем километра, разчетено точно за четиридесет минути. Тази сутрин то завърши в 08:30 и Чавес се зачуди дали той и екипът му не са получили допълнителен подтик от успешната акция. Ако бе така, дали беше добро, или лошо? Не можеш да се чувстваш по-добре, ако си убил човек, нали? Прекалено дълбока мисъл за една мъглива английска утрин.

В края на кроса всички се бяха изпотили порядъчно и затова влязоха под горещите душове. Тук хигиената беше малко по-усложнена, отколкото при униформените войници. Всички носеха по-дълга коса, отколкото се позволяваше в съответните им армии, за да могат да изглеждат като зрели, макар и малко рошави бизнесмени, когато намятаха саката си и си връзваха вратовръзките за поредните полети в първа класа. Косата на Динг беше най-късата, тъй като в ЦРУ той се стараеше да я поддържа не много по-различно от времето, когато служеше като сержант при „нинджите“. Щеше да мине поне още месец, докато стане достатъчно рошав. При тази мисъл той изпухтя и излезе от душа. Като водач на Екип 2 разполагаше с отделна кабинка и се задържа малко, за да се възхити на тялото си — то винаги беше предмет на гордост за Доминго Чавес. Да, упражненията, които му се бяха сторили толкова трудни през първата седмица, бяха дали плодове. Сега беше същият като в школата за рейнджъри във Форт Бенинг — а тогава беше… на колко? На двадесет и една, най-обикновен Е-4 и един от най-дребните в курса. Изпитваше известно притеснение, че високата и дългокрака като майка си Паци стърчи цял пръст над него, но Паци носеше само обувки с нисък ток, поради което тази разлика изглеждаше приемлива и никой не го бъзикаше по този повод. Както и шефът му, Чавес имаше вид на човек, с когото никой не би искал да се спречква. Особено тази сутрин, помисли си той, докато се изтриваше с хавлията.

Когато се прибра, Паци вече си беше облякла зелените дрехи. Тази заран беше дежурна в акушеро-гинекологичното отделение и трябваше да направи — е, всъщност да асистира — цезарово сечение. Караше в местната болница едногодишна практика като интернист. Следваше педиатрична практика — това беше поразило и двамата като изключително подходящо. На масата вече го чакаше бекон с яйца — яйцата в Англия, изглежда, бяха с по-бледи жълтъци. Дали пък тук не хранеха кокошките е по-различна храна?

— Трябва да се храниш по-добре — за кой ли път отбеляза Паци.

Доминго се засмя и отвори сутрешния „Дейли Телеграф“.

— Скъпа, хорестеролът ми е едно-три-нула, пулсът ми при покой е петдесет и шест. Аз съм една жилава, опасна бойна машина, докторе!

— Но какво ще стане след десет години — попита доктор Паци Чавес.