Том Клэнси - Мечката и драконът

— Добре. Ти продължаваш настъплението. Четиридесет и трета армия е зад Двадесет и девета и тя ще ти осигури поддръжка. Внимавай за левия си фланг…

— Знам за сведенията за присъствие на руски части западно от мен — каза Гъ. — Ще изпратя една механизирана дивизия да се справи с тях, но…

— Какво но?

— Нямаме разузнавателна информация за това, какво има пред нас, другарю маршал. Тези сведения са ми нужни за безопасността на настъплението.

— Безопасност ще си осигурите, като настъпвате бързо в територията на противника и унищожавате всяка формация, която се изпречи на пътя ви — твърдо му каза Лю. — Продължете настъплението!

— Както заповядате, другарю министър.

Това като че ли бе единственият подходящ отговор в тази ситуация.

— Докладвай ми, когато е необходимо.

— Тъй вярно — обеща Гъ.

— Много добре. Край.

Шумът от статичното електричество измести гласа на маршала.

— Чухте го — каза Гъ на полковник Ва Чънгун, когото току-що наследи от Пън като свой началник на оперативния отдел. — Сега какво, полковник?

— Продължаваме настъплението, другарю генерал.

Гъ кимна.

— Издай заповед!

Четири минути по-късно, след като разпространените по радиостанциите разпореждания достигнаха до ниво батальон, частите се раздвижиха.

Сега вече не се нуждаеха от разузнавателна информация, реши полковник Ва. Знаеха, че би трябвало да някакви леки руски части там, отвъд хълма, където Пън намери смъртта си по най-глупавия начин.

„Не го ли предупредих?“, ядоса се мислено Ва. „Нали и Гъ го предупреди?“

Не бе нещо неочаквано генерал да загине в битка, но да загине от един-единствен куршум, изстрелян от някакъв стрелец единак бе повече от глупаво. Един прост снайперист похаби повече от тридесет години обучение и опит!

— Ето, тръгват отново — каза майор Тъкър, като видя гъстия черен дим от изпускателните тръби на дизеловите двигатели. Тежките бронирани машини се раздвижиха. — На около шест километра от първата ви линия от танкове са.

— Жалко, че не можем да дадем един от тези терминали на Синявски — въздъхна Бондаренко.

— Те не са чак толкова много, сър — поясни Тъкър. — „Сън Майкросистъмс“ продължават да изпълняват поръчката.

— Беше генерал Гъ Ли — каза Лю на членовете на Политбюро. — Лош късмет. Генерал Пън е мъртъв, убит е от снайперистки куршум — току-що научих.

— Как е станало това? — попита премиерът Ху.

— Пън е отишъл отпред, както би трябвало да стори един добър генерал, и там е имало някакъв руснак късметлия с карабина — обясни министърът на отбраната. В този момент един от помощниците му се приближи до него и му подаде лист хартия. Той го прегледа. — Това потвърдено ли е?

— Да, другарю маршал. Лично поисках и получих потвърждение. Корабите се виждат от брега дори в този момент.

— Какви кораби? Кой бряг? — попита Ху. За него бе необичайно да взема активно участие в тези заседания. Обикновено той оставяше другите да говорят, слушаше ги, без да се меси, и после съобщаваше какви са единодушните решения, които са взели останалите.

— Другарю — отвърна Лю, — изглежда, че някакви американски кораби обстрелват бреговата ни ивица край Гуанчжоу.

— Обстрелват? — попита Ху. — Имаш предвид с оръдия?

— Да, така гласи донесението.

— И защо ще правят това? — запита премиерът, някак си объркан от тази информация.

— За да разрушат бреговите ни позиции и…

— Това не е ли нещо, което се прави преди нахлуване — подготовка за военноморски десант на брега? — попита министър Шен.

— Ами, да, може да бъде и това, предполагам — отговори Лю, — но…

— Нахлуване? — събуди се Ху. — Непосредствено нападение на наша земя?

— Подобно нещо е много малко вероятно — каза Лю на колегите си от Политбюро. — Те нямат възможност да стоварят на брега достатъчен брой хора и техника. Америка просто не разполага с необходимите формирования, за да направи такъв…

— А ако са получили помощ от Тайван? Колко подразделения имат бандитите? — попита Тун Цзе.

— Ами, те имат някакви сухопътни сили — призна Лю. — Но ние можем да…

— Преди една седмица ни каза, че разполагаме с необходимите сили и средства да разгромим руснаците, дори ако те получат военна подкрепа от Америка — отбеляза Цян с нарастваща възбуда. — Каква измислица ще ни предложиш сега, Лю?

— Измислица! — прогърмя гласът на маршала. — Представям ви фактите, а вие ме обвинявате за това?

— Какво не си ни казал, Лю? — рязко попита Цян. — Ние тук не сме селяни, за да ни казваш на какво да вярваме.