Том Клэнси - Зъбите на тигъра

Когато се върна в мотела, видя, че и двата телевизора в стаите бяха включени на програмата на Си Ен Ен — глобалната новинарска мрежа, която беше ориентирана проеврейски. Колко жалко, че американците не гледаха „Ал Джазира“, в която поне се опитваха да говорят на арабски, въпреки че според него и тя вече се беше заразила от американската болест.

— Храна — обяви Зухаир. — И нещо за пиене. — Едната кутия с понички отиде в другата стая, а другата при Мустафа, който продължаваше да търка сънените си очи, след като беше хъркал в продължение на единадесет часа.

— Как спа, братко? — попита Абдула шефа на групата.

— Чудесно, но още чувствам краката си схванати. — Той посегна към голямата чаша с кафе и грабна една поничка от кутията, преполовявайки я само с една огромна хапка. Потърка очи и погледна към телевизора, за да види какво става в този ден по света. Израелската полиция беше застреляла още един свят мъченик, преди той да успее да дръпне възпламенителя на колана си, натъпкан със „Семтекс“.

— Мамка му! — рече по този повод Брайън. — Толкова ли е трудно да се дръпне една връв?

— Чудя се как израелците са се добрали до него. Предполагам, че имат платени информатори в онази банда „Хамас“. Това сигурно е била голяма секретна операция на тяхната полиция, в която са участвали много хора, и им е била оказана помощ от разузнаването.

— И те измъчват хора, нали?

Доминик кимна, след като помисли за секунда.

— Е, предполагам, че нещата се контролират от тяхната съдебна система, но въпреки това при тях разпитите са малко по-грубички, отколкото при нас.

— Има ли ефект?

— Обсъждали сме този въпрос в Академията. Ако опреш един крив нож до онази работа на някого, има по-голяма вероятност той да се вразуми и да пропее, но не всеки би го сторил с готовност. Искам да кажа, че отстрани може да изглежда дори смешно, но ако се наложи да го правиш ти, едва ли ще е толкова приятно. Другият въпрос е до каква степен можеш да извлечеш добра информация по този начин? Човекът може да е готов да каже какво ли не, само за да махнеш ножа от малкия му приятел и да се спаси от болката. Мошениците могат да бъдат много добри лъжци, освен ако не знаеш повече от самите тях. Както и да е, ние не можем да правим подобни неща. Нали знаеш, забранява ни го конституцията. Можеш да ги заплашваш, че ги очакват лоши времена в затвора, можеш да им крещиш, но дори и тогава има една черта, която не трябва да прекрачваш.

— И пропяват ли?

— Повечето от тях да. Разпитът е един вид изкуство. Някои хора ги бива много в тази работа. Всъщност аз самият не съм имал много възможности, за да се науча, но съм наблюдавал как го правят. Номерът е да постигнеш някакъв вид съгласие с престъпника, като говориш неща от сорта например, че онова гадно малко момиченце си го е търсело само. След това ти се иска да повърнеш, но целта на играта е да накараш онзи да си признае. Когато го стори, неговите съкилийници ще направят живота му много по-черен, отколкото ти би могъл. Едно от нещата, заради които не бих искал да попадна в затвора, е заради посегателство срещу дете.

— Вярвам ти, Енцо. Може би си направил услуга на твоя приятел в Алабама.

— Зависи дали вярваш, че има ад, или не вярваш — отвърна Доминик. Той имаше собствено мнение по въпроса.

Тази сутрин Уилс беше подранил. Когато влезе, Джак го видя, че вече е при компютъра си.

— Този път си ме изпреварил.

— Оправиха колата на жена ми. Сега тя може сама да води децата на училище — обясни той. — Провери какво е дошло от Форт Мийд — нареди той.

Джак включи компютъра си, изпълни първоначалните процедури и изписа своя личен секретен код за достъп до междуагенционния обмен, съхраняван в централния компютър в стаята на долния етаж.

Най-отгоре в електронната му поща беше една телеграма с гриф МЪЛНИЯ от АНС във Форт Мийд до ЦРУ, ФБР и Министерството на вътрешната сигурност. Със сигурност някоя от тези три институции тази сутрин беше докладвала и на президента. Странно, че в нея нямаше нищо, само една комбинация от цифри.

— Какво означава това? — попита младежът.

— Може да е пасаж от Корана. В него има сто и четиринадесет сури, т.е. глави, с различни номера на строфите. Ако е така, това ще е пасаж, в който няма нищо драматично. Можеш да се увериш сам.

Джак кликна с мишката.

— Това ли е всичко?

Уилс кимна.

— Да, това е, обаче във Форт Мийд са на мнение, че подобно тъпо съобщение може да прикрива нещо друго — нещо важно. Шпионите често са склонни да използват незначителни английски думи, когато искат да съобщят нещо важно.