Уильям Дил - Хамелеон

Шокът на ледената морска вода го парализира. Той упорито продължаваше да държи фенерчето, понесен от потопа през коридора. За миг успя да се залови за рамката на една от вратите, но пръстите му се изплъзнаха и отново се озова в клопката на потопения под повърхността коридор. Усещаше, че дробовете му всеки миг ще избухнат, докато се търкаляше по стените, трескаво търсейки някакъв отвор, някакво спасение от този воден капан. Но студът вече започваше да оказва своето влияние и температурният шок изтръгна и последните глътки въздух от гърдите му.

Господи, аз се давя, помисли той.

И тогава се озова в един блестящ подводен свят, парализиран отвъд границата на болката или тревогата; фенерчето се изплъзна от пръстите му, потъна някъде в далечината, така че лъчът се превърна в светла точка. Той отвори уста, като риба в аквариум, позволявайки на морето да нахлуе в него, съзнанието му примигна и угасна.

„Хенри Торо“ лежеше преобърнат. Кабелите, които допреди малко го бяха задържали фиксиран за дъното на морето, или се бяха изтръгнали, или се бяха скъсали. Могъщите опорни колони сочеха право нагоре. Блъскани от щорма, те се огънаха и бяха изскубнати от гнездата на долната част на палубата. Затвореният в тях въздух със съскане се измъкна на свобода. И тогава „Торо“ се стрелна право надолу, пропадайки цели четиристотин фута, като оставяше след себе си опашка от мехурчета, отпадъци и тела, който тръгнаха към повърхността на Чукотско море, сякаш бяха невинни детски играчки, изпопадали от рухнала къщичка за кукли.

Гръцкият танкер, пробивайки си с мъка път през вълните, пристигна на сцената на бедствието четирийсет минути след потъването на „Торо“. Лъчите на прожекторите му обходиха повърхността и откриха един спасителен сал с три тела, привързани за него. Телата на трима мъже, умрели от замръзване. Повече от два часа танкерът остана из тези води, докато няколко доброволци откриваха труповете един след друг. Когато капитанът реши най-сетне да прекрати издирването, те бяха измъкнали от морето телата на петнайсет мъже и една жена. От „Торо“ нямаше и помен.

Към осем часа на следващата сутрин щормът утихна и морето, макар все още бурно, беше позагубило от яростта си. Буреносните облаци отминаха нататък, в южна посока, към Беринговия пролив и Ноум. Скоростта на вятъра падна до двайсет, двайсет и пет възела. Намерени бяха още три тела. Капитанът изпрати късо съобщение до спасителната база на Военновъздушните сили при нос Бароу — на двеста мили североизточно от зоната на катастрофата:

„Хенри Торо“ е потънала на 70 фатома. Местоположение: 72 градуса северна ширина, 165 градуса западна дължина. Извадихме деветнайсет тела. Няма оцелели. Оставаме на позиция. Моля дайте разпореждане.

Руската въздушна база в Провидения — южно от Беринговия пролив, предложи помощта си, но четирийсет минути след съобщението на танкера на мястото пристигнаха три самолета на спасителната служба на американските Военновъздушни сили и докладваха, че няма следи нито от оцелели, нито от самата платформа. Те благодариха на руснаците, но отклониха помощта им. Единият от самолетите мина ниско над танкера и поклати криле в знак на последно сбогом с „Торо“ и екипажа му.

— Обажда се 109-и на Военновъздушните сили — свърза се пилотът на самолета с танкера. — Моля да пуснете буй и сте свободни. Благодарим ви и честита Нова година. — Той рязко зави и се присъедини към формацията. Трите самолета се насочиха обратно за Бароу.

Водачът на леководолазите от предишната нощ наблюдаваше от мостика отдалечаващите се самолети през мощен бинокъл. Той не бе мръднал от това място през цялата нощ, наблюдавайки развитието на спасителната операция. След малко свали бинокъла. Над дясното му око вече имаше превръзка. Широк червен белег се спускаше от косата му до под брадата по дясната страна на лицето. Той кимна на капитана, напусна мостика и влезе в радиорубката, откъдето изпрати кратка радиограма:

Мисията завърши. Отпишете Торнли. Льо Кроа.

Същия следобед, осем часа преди настъпването на новата година, човекът, чийто врат бе пречупен по време на поставянето на експлозивите върху опорната колона на „Торо“ предишната нощ, бе удостоен с морско погребение от палубата на танкера, който се носеше на юг към Берингово море.

Еди Уолфнагл се чувстваше на седмото небе. Денят беше великолепен, температурата над осемдесетте 7 7 Става дума за температура по Фаренхайт (навсякъде, където не е указано, че е по Целзий). За да се превърне в градуси по Целзий, трябва да се извади 32 и резултата да се умножи по 5/9 (т.е. 82°F = 28°С). — Бел.пр. , слънцето ярко грееше… е, по едно време се изсипа кратък порой, който спря така неочаквано, както и започна. Еди насочи наетата Хонда по Хана Роуд, който в началото беше в две платна, за да премине в тесен черен път, широк колкото да се разминат две коли. Докато пътят се стесняваше, гората покрай него се сгъстяваше, така че скоро той минаваше под навес от манго, кукуис, едри цветове на африканско лале и розови дървета, известни като Рейнбоу Шауър. Скрити сред дърветата папагали изразяваха възмущението си, отърсвайки шумно дъждовните капки от перата си, а отляво, на стотина ярда по-нататък, Тихия океан не спираше грандиозното си шоу, стоварвайки върху скалите на брега двайсет, трийсетфутовите си вълни.