Стив Берри: Легендата за Линкълн

Необичаен избор.

— Познаваш ли тези хора? — попита Малоун.

— Те искат да ме убият.

Малоун държеше курс към Дания, така че корпусът на моторницата пореше вълните с разтърсващи подскоци и хвърляше водна пяна след тях.

— И защо искат да те убият? — извика той, за да надвие шума от двигателя.

— А кой по-точно си ти?

Малоун хвърли бърз поглед към Кърк.

— Човекът, който ще спаси нещастния ти задник.

Другата лодка вече беше на по-малко от трийсет метра разстояние.

Малоун огледа хоризонта във всички посоки, но не видя други плавателни съдове. Падаше здрач и синьото небе потъмняваше в сиво.

А после се чу изстрел. И още един. Той рязко се обърна. Мъжът от моторницата, която ги преследваше, беше открил огън срещу тях.

— Наведи се! — извика той на Кърк.

Самият той също се наведе, без да се отклонява от курса и да намалява скоростта.

Последваха още два изстрела. Единият улучи фибростъклото от лявата му страна. Другата моторница вече беше на петнайсет метра. Малоун реши да стресне преследвачите си. Протегна се, извади оръжието си и стреля в тяхната посока. Другата моторница рязко зави надясно.

Бяха на почти два километра разстояние от датския бряг, приблизително в средата на пролива Йорезунд. Втората моторница беше описала дъга и вече ги доближаваше отдясно по курс, който щеше да пресече техния. Малоун забеляза, че мъжът беше сменил пистолета си с автоматична карабина с къса цев.

Не му оставаше друг избор. Той промени курса, така че да се движи право към тях. Беше време да провери колко струват. Във въздуха отекна залп. Малоун се хвърли на палубата, но продължи да държи щурвала с едната си ръка. Над главата му запищяха куршуми. Няколко се забиха в корпуса. Той рискува да надникне през борда. Другата лодка беше завила наляво и отново описваше дъга, като се подготвяше да ги атакува откъм кърмата, където отворената палуба на моторницата не предлагаше никакво прикритие.

Той реши, че директният подход ще бъде най-подходящ. Трябваше да прецени времето до секунда.

Продължи да кара право напред с почти максимална скорост. Носът на другата моторница все още сочеше към него.

— Залегни! — повтори той на Кърк.

Нямаше никакви притеснения, че нареждането му ще бъде изпълнено. Кърк се притискаше към палубата, под нивото на борда. Малоун продължаваше да стиска пистолета. Другата моторница скъсяваше дистанцията между тях. При това бързо.

Петдесет метра. Четирийсет. Трийсет.

Малоун рязко дръпна дросела, за да намали мощността на двигателя докрай. Носът на моторницата потъна във водата. Продължиха да се плъзгат по инерция още няколко метра, после спряха. Другата лодка продължаваше да се приближава към тях. По успоредна линия.

Мъжът с карабината се прицели.

Преди да успее да открие огън, Малоун го застреля в гърдите. Другата моторница прелетя покрай тях. Той отново натисна дросела и двигателят изрева.

Малоун погледна към другата лодка и видя как вторият мъж се протяга надолу, за да вземе карабината. Моторницата описа широка дъга, за да се върне и да ги пресрещне отново. Неговият финт беше проработил веднъж.

Нямаше да свърши работа втори път.

Между тях и брега на Дания все още имаше почти километър и половина открито водно пространство, а той не можеше да избяга от другата моторница. Бе успял да надхитри противника, но докога щеше да продължава това? Налагаше се да влезе в открита схватка.

Той се взря пред себе си, за да се ориентира. Намираха се на осем километра от покрайнините на Копенхаген, недалече от мястото, където едно време живееше старият му приятел Хенрик Торвалдсен.

— Я виж — извика Кърк зад гърба му.

Малоун се обърна. Другата моторница беше на стотина метра от тях и ги доближаваше. Но от все по-притъмняващото небе на запад се спускаше едномоторна чесна. Характерният триъгълен колесник, който се носеше на не повече от два метра над водната повърхност, профуча над нея и колелата му едва не смазаха водача, който се сниши и явно изпусна щурвала от ръцете си, защото лодката рязко се люшна наляво.

Малоун използва момента, за да се отправи към нападателя си.

Самолетът зави нагоре, набра височина и описа дъга, за да подходи за втора атака. Малоун се запита дали пилотът си даваше сметка, че всеки момент към небето ще бъде насочена автоматична карабина. Караше право към източника на всички неприятности — толкова бързо, колкото му позволяваше двигателят. Другата моторница вече беше напълно спряла във водата, а вниманието на човека в нея беше изцяло посветено на самолета.