Стив Берри: Легендата за Линкълн

Линкълн вече беше чувал тази обида. Беше спечелил изборите през 1860 г. единствено благодарение на разделението в Демократическата партия, която безразсъдно беше издигнала двама кандидати за президентския пост. А след това и новата партия на Конституционния съюз беше избрала свой собствен кандидат. Така тримата събраха общо четирийсет и осем процента от гласовете на народа и разделиха помежду си сто двайсет и три от гласовете на конгресмените, което позволи на Линкълн да постигне победа с едва четирийсет процента и сто и осемдесет гласа в избирателната колегия. Беше вярно, че не беше нищо повече от обикновен адвокат, а целият му опит в държавното управление се ограничаваше с един мандат в Камарата на представителите. Дори беше загубил изборите за сенатор от щата Илинойс през 1858 г. от своя стар противник Стивън Дъглас. Сега, на петдесет и две години, избран за пълен мандат в Белия дом, той се беше озовал в центъра на най-голямата конституционна криза в историята на страната.

— Госпожо, налага се да отбележа, че просто не бих могъл да не обръщам внимание на мнението на другите, след като ми го натрапват непрекъснато всеки ден. Генералът не биваше да замесва негрите в тази война. Това е конфликт по един въпрос от огромно национално значение и негрите нямат нищо общо с него.

— Грешите, сър.

Досега й беше позволил известни волности, тъй като не забравяше, че тя просто говори в защита на мъжа си, както трябва да го прави всяка съпруга. Но днес и двамата Фримонт вече бяха на ръба на държавната измяна.

— Госпожо, действията на генерала накараха щата Кентъки да размисли дали да остане в съюза, или да се присъедини към бунтовниците. Мериленд, Мисури и още няколко гранични щата също преразглеждат позицията си. Ако залогът в този конфликт стане освобождаването на робите, ние със сигурност ще загубим.

Тя отвори уста, за да каже нещо, но той я накара да замълчи, като вдигна ръка в предупредителен жест.

— Бях пределно ясен. Мисията ми е да спася съюза. И аз смятам да го направя по най-прекия път, позволен от Конституцията. Колкото по-рано бъде възстановен националният авторитет, толкова по-близо ще бъдат Съединените щати до онова, което бяха. Ако мога да ги спася, без да освобождавам нито един роб, ще го направя. Ако мога да ги спася, като освободя всички роби, ще го направя. Ако мога да ги спася, като освободя някои, а други не, също ще го направя. Всичко, което върша по отношение на робството и на цветнокожите, е единствено защото вярвам, че ще помогне да се спаси съюзът. Ако се въздържам да направя нещо, причината е убеждението ми, че то няма да помогне да се спасят Съединените щати. Ще правя по-малко всеки път когато вярвам, че то вреди на тази кауза — и ще правя повече всеки път когато вярвам, че й помага.

— В такъв случай вие не сте моят президент, сър. Нито ще бъдете президент за онези, които са гласували за вас.

— Но аз съм президентът на тази държава. Така че отнесете следния отговор на генерала. Той беше изпратен на запад, за да поведе армията към Мемфис и да продължи да напредва в източна посока. Заповедите му все още са такива. И той или ще им се подчинява, или ще бъде освободен от поста си.

— Налага се да ви предупредя, сър, че ако продължавате да се противопоставяте на генерала, ситуацията може да се усложни. Той може да реши да действа самостоятелно.

Федералната хазна беше празна. Във военното министерство цареше хаос. Нито една военна част на съюза не беше готова за атака. А сега и тази жена и нейният безочлив съпруг го заплашваха с бунт. Най-добре беше да нареди да арестуват и двамата. За съжаление обаче, едностранната прокламация на Фримонт му беше спечелила популярност сред аболиционистите и либералните членове на Републиканската партия, които искаха на робството веднага да се сложи край. Подобен дързък удар срещу техния лидер щеше да бъде равносилен на политическо самоубийство.

— Тази среща приключи — каза президентът.

Жената го изгледа по начин, който показваше, че не е свикнала да бъде отпращана. Той не обърна внимание на погледа й, прекоси стаята и отвори вратата. Личният му секретар Хей беше на поста си отвън, както и един от прислужниците. Госпожа Фримонт подмина Хей, без да каже дума, и прислужникът я поведе навън. Линкълн изчака, докато не чу входната врата да се отваря и да се затваря, преди да направи знак на Хей да влезе в салона при него.

— Какво нагло създание — избухна той. — Така и не седнахме. Тя не ми даде възможност да й предложа да седне. Обвини ме толкова яростно в толкова много неща, че се наложи да упражня цялото си тромаво чувство за такт, за да не започнем да си крещим.