Стив Берри - Легендата за Линкълн

Последвали ги десетки хиляди нови заселници, които избягвали традиционните пътища и следвали маршрутите, очертани от светиите първопроходци, засявайки посеви покрай целия път, така че идващите след тях кервани да разполагат с храна. Но точно на този ден първата вълна от заселници — 143 мъже, три жени, две деца, 70 каруци, едно оръдие, една лодка, 93 коня, 52 мулета, 66 вола, 19 крави, 17 кучета и неизвестен брой пилета — намерили своя дом.

— Оттук нагоре, към хребета — посочи директорът на парка.

В ленд ровъра бяха пътували единствено тримата мъже. И тримата бяха с туристически обувки, джинси, ризи с дълги ръкави и шапки. Роуан беше на седемдесет и една, но тялото му си оставаше силно, а краката му бяха готови да се справят с враждебния терен, който се простираше във всички посоки.

— Къде сме? — попита той. — Някъде на шейсет километра навътре в парка?

Директорът кимна.

— По-скоро осемдесет. Този район е строго забранен. Не е разрешено нито да се лагерува, нито дори да се преминава оттук. Тесните каньони са твърде опасни.

Сенаторът знаеше статистиката. Три милиона души посещаваха парка „Зайън“ всяка година, което го нареждаше сред най-популярните туристически дестинации в щата Юта. За всяко нещо се изискваше специално разрешително и много почитатели на офроуд пътешествията, ловци и противници на резерватите настояваха за облекчаване на този режим. Лично за себе си Роуан беше съгласен с тях — но нарочно беше останал встрани от тази борба.

Директорът ги поведе в един каньон с отвесни стени, обрасъл с кленови дървета. Земята под краката им беше покрита с туфи жилава трева, примесени със синап и ниски храсти. Високо над главите им в ясното небе се рееше един кондор.

— Нямаше да открием нищо, ако не бяха нарушителите — продължи директорът. — Миналата седмица в тази част от парка нелегално влезли трима души. Единият от тях се подхлъзнал и си счупил крака, така че се наложи да го евакуираме с медицински екип. Точно тогава забелязахме това.

Директорът посочи един тъмен процеп. Роуан знаеше, че в пясъчника често се образуват пещери — в южната част на Юта бяха пръснати хиляди такива.

— През август в този район имаше наводнение — обясни директорът. — Пороен дъжд в продължение на три дни без прекъсване. Смятаме, че точно тогава се е разкрил този вход. Преди това е бил запечатан.

Роуан се вторачи в държавния служител.

— И какъв е вашият интерес към този случай?

— Да се уверим, че председателят на Бюджетната комисия в Сената е доволен от работата на парковата администрация.

Роуан се съмняваше в това — през последните седем години администрацията на президента Дани Даниълс по никакъв начин не се беше съобразявала с мнението на старши сенатора от Юта. Сенаторът и американският президент бяха от различни партии — неговата контролираше Конгреса, а партията на Даниълс — Белия дом. Обикновено такова разделение мотивираше и двете страни за сътрудничество и компромиси. Но в последно време нямаше и следа от приятелски дух. Популярното название за положението, в което се намираха в момента, беше „патова ситуация“. Всичко се усложняваше допълнително от факта, че Даниълс се приближаваше към края на двата си мандата като президент, а съвсем не беше ясно кой ще го наследи.

И двете партии имаха шанс да спечелят президентското място.

Изборите вече не го интересуваха. Роуан имаше по-големи планове.

Те се приближиха до входа и директорът свали раницата си от гърба, за да извади три фенерчета.

— Ще имаме нужда от тях.

Роуан прие да вземе фенерчето.

— Водете ни — каза той.

Тримата се промъкнаха през отвора и се озоваха в просторна пещера с таван, който се извисяваше на шест метра над главите им. Сенаторът освети входа с фенерчето си и забеляза, че преди е бил много по-широк и по-висок.

— Преди тук е имало голям отвор — обясни директорът. — Колкото врата на гараж. Но нарочно са го запълнили.

— Откъде знаете?

Мъжът посочи напред с фенерчето си.

— Ще ви покажа. Внимавайте. Място е идеално за змии.

Роуан вече се беше досетил. Беше изследвал всички затънтени кътчета на щата Юта в продължение на шейсет години и това го беше научило да уважава както земята, така и нейните обитатели.

На петнайсет метра по-навътре забелязаха някакви неясни очертания. Роуан преброи три каруци. С широки колела. Може би три метра на дължина и два на ширина. Бяха и високи, макар че дъгите на покрива и брезентовите им покривала отдавна бяха изчезнали. Той пристъпи по-близо и побутна едната. Бяха от здраво дърво, с изключение на железните пръстени на колелата, които бяха покрити от ръжда. Сигурно ги бяха теглили по четири или шест коня, понякога замествани с мулета и волове.