Крис Картер - По следите на злото

Гарсия се беше изненадал толкова много, че проследяващото устройство на Хънтър се беше включило, и толкова много се тревожеше за партньора си, че не беше помислил за това.

— Не, не знаем — отговори той. — Но мога да разбера…

Гарсия беше прекъснат от друго постъпващо обаждане. Този път беше капитан Барбара Блейк.

— Почакай. Капитанът е на линията — каза той на Уест и прие обаждането й.

— Карлос, какво става, по дяволите? — Гласът й прозвуча по-скоро загрижено, отколкото ядосано. — С теб ли е Робърт? Един полицай току-що намери якето му, телефона, ключовете за колата, портфейла, значката и пистолета му, оставени върху предния капак на патрулна кола долу на паркинга. Какво става?

Това ясно отговори на въпроса дали Хънтър кара собствената си кола или не.

Гарсия бързо й обясни какво се е случило и добави капитан Блейк към конферентния разговор по телефона.

Тя веднага предложи да изпратят две патрулни коли до мястото, което показва червената точка.

Уест й обясни същото, което беше казал на Гарсия.

— Сега знаем, че Робърт не шофира своята кола — отвърна капитан Блейк. — Това очевидно показва, че Лушън го е хванал.

— Не непременно — отговори Уест. — Лушън може да е принудил Робърт да вземе друго превозно средство и да изпълнява инструкциите му — обясни той. — Може да го е принудил да вземе такси или дори патрулна кола. Налице ли са всичките? Проверихте ли?

Мълчанието на капитан Блейк отговори на въпроса му.

— Лушън може да си е осигурил помощта и на трето лице — продължи Уест. — Може да е изпратил някакво превозно средство да вземе Робърт — такси или фирма за шофьори. Не знам, но има много вероятности Лушън и Робърт да са в отделни превозни средства или дори на различни места. Не можем да рискуваме. Не и на този етап. — Уест млъкна, за да си поеме дъх, и след това продължи със съчувствен тон. — Виж, капитане, ти и Карлос имате много по-лична връзка с Робърт, отколкото Питър и аз. Наясно съм с това и разбирам притесненията ти. Няма да те лъжа. Животът на Робърт е в голяма опасност, но той е шеф на отдел "Свръхтежки убийства" в лосанджелиската полиция. Животът му е в опасност всеки път, когато стане от леглото и отиде на работа. Същото се отнася и за всички нас. Това е естеството на работата ни и всички сме дали клетва да защитаваме хората и да им служим.

Нито Гарсия, нито капитан Блейк можеха да оспорят логиката на Уест.

— След бягството от затвора на Лушън преди осемнайсет дни — добави Уест — всички работим точно за този момент — момента, когато ще можем да се доближим до него, защото, както каза Робърт, Лушън е най-близкото нещо до призрак, което някога ще видим. Ако той не беше решил да се свърже с Робърт… да търси отмъщение, мисля, че нямаше да имаме шанс да го заловим отново. Това е единствената ни възможност досега и ако се провалим… нещо ми подсказва, че никога повече няма да имаме шанс.

След като изпревари жълтия "Форд Мустанг", Гарсия напредваше бързо, но все още беше на дванайсет минути от Хънтър.

На екрана на мобилния си телефон той видя, че червената точка зави наляво по булевард "Сънсет" и после пак наляво по Лемойн Стрийт. Когато Лемойн Стрийт се сля с Парк Авеню, точката престана да се движи.

— Спря — съобщи Гарсия. — Проследяващото устройство спря да се движи.

— Къде? — попита капитан Блейк. Тя беше единствената, която нямаше приложение за проследяване, инсталирано в телефона. — Къде спря?

— Пред северния вход на Еко Парк — отговори Гарсия. — Близо до езерото Еко Парк. На паркинга.

Всички млъкнаха за момент.

— Почакайте — обади се Холбрук. — Отново се движи… по затревената площ. Робърт върви пеша.

Вниманието на Гарсия започна да прескача от пътя пред него към телефона му, сякаш гледаше най-бързия тенис мач в историята.

— Питър е прав — каза той. — Робърт се движи по тревата по посока на езерото.

Карлос отново насочи вниманието си към пътя. Изпревари един мотоциклет и настъпи газта.

Беше на десетина минути от партньора си.

— Кажи на шофьора да завие наляво и да кара по Лемойн Стрийт — заповяда Лушън на Хънтър, който се готвеше да започне да декламира друго стихотворение по телефона на Лушън. Бяха изминали само две преки по булевард "Сънсет".

Хънтър направи каквото му казаха и пак се обърна да погледне назад, опитвайки се да съзре Лушън някъде. Зад тях все още имаше дълга редица коли, които се движеха близо една до друга.

— Точно в края на Лемойн Стрийт — продължи Лушън, — от другата страна на Парк Авеню, е входът за северния паркинг в Еко Парк. Кажи на шофьора да те остави там.