Крис Картер - Отмъстителят

— М…моля те! — каза тя, гледайки право в камерата. — Ще направя всичко, което поискаш. Моля те, не ме наранявай! — Гласът и потреперваше с всяка дума.

Камерата постепенно се отдалечи и показа тялото на жената. Гледката накара Червей да преглътне. Тя беше гола и завързана за стол, сложен в средата на дневна.

— Красива е, нали, Червей? — усмихнато попита Чудовището.

Вцепенено от образа на екрана, момчето не беше в състояние да отговори.

— Името й е Шарън — продължи мъжът. — Харесва ми. А на теб?

Червей мълчеше.

— Кажи името й, Червей — настоя Чудовището.

Момчето най-после погледна към мъжа на канапето до него.

— Какво?

— Как се казва тя? Кажи името й. Казах ти го. Не внимаваше ли?

— Да, господине, внимавах. — Думите на Червей прозвучаха уплашено като на жената.

— Тогава кажи името й. И внимавай да не го сбъркаш.

— Ш…Шарън. Името й е Шарън.

Чудовището се втренчи в момчето. Лицето му представляваше безизразна маска.

— Не е ли така, господине? — с умоляващ глас попита Червей.

Устните на мъжа най-после се разтеглиха в усмивка. Гласът му отново звучеше доволно:

— Да, точно така. Но не гледай мен, Червей. Гледай екрана. Ще стане много по-интересно.

Детето се подчини.

От тонколоната се разнесе силен, механичен звук, който изпълни стаята, стресна Червей и го накара да подскочи на мястото си. На екрана Шарън изпищя от вцепеняващ ужас, извърна лице и започна да ридае неудържимо.

— Моля те… не, не, не!

Използвайки силата, която й беше останала, тя ожесточено извиваше тяло на стола, опитвайки да се освободи, но безуспешно.

Изведнъж вляво от Шарън в кадър влезе някой друг. След няколко секунди Червей осъзна, че човекът на екрана, е мъжът, който седи до него — Чудовището. Той беше облечен в странен екип, покрит от главата до петите, нещо като саморъчно направен прозрачен найлонов гащеризон. В ръцете си държеше малка машина, която беше източникът на силното бръмчене.

— Знаеш ли какво е това, Червей? — попита Чудовището, посочвайки машината.

Момчето поклати глава.

— Това е електрически ъглошлайф. Фантастична машинка. Много мощна.

Червей погледна стъписано мъжа и почувства, че по гърба му полазват ледени тръпки.

Чудовището се усмихна.

– Точно така, Червей, правилно си разбрал. Ще изстържа лицето й. Гледай. — Той посочи екрана.

Момчето не помръдна. Не можеше.

— Гледай — заповяда Чудовището, хвана брадичката на Червей и обърна лицето му към екрана.

Паниката беше обзела напълно Шарън, която сега пищеше неистово и се мяташе на стола, но усилията й изобщо не притесняваха Чудовището. Напротив, изглежда, го възбуждаха още повече. Той пристъпи към нея и доближи ъглошлайфа на пет сантиметра от лицето й. Шарън усети въздушната струя и топлината, излъчваща се от четиристотин и двайсетватовия въртящ се диск. Паниката й нарасна неимоверно и тя се подмокри.

Червей не можеше да гледа повече. Той инстинктивно затвори очи и извърна глава.

Чудовището го зашлеви през лицето толкова силно, че момчето изхвърча от канапето и падна на пода. Пред очите му се появиха ярки искри.

Чудовището натисна паузата на дистанционното.

Червей притисна ръка до наранената си буза. По лицето му започнаха да се стичат сълзи. От ъгълчето на устата му закапа кръв.

— Отвори очи и ела да седнеш тук, Червей. Ако дори си помислиш да ги затвориш или да отместиш поглед, ще разбереш колко болезнен може да е електрическият ъглошлайф, защото ще одера кожата на гърба ти. Разбираш ли?

Червей си пое дъх, потрепервайки.

— Да, господине. Съжалявам, господине. — Момчето се изправи на треперещите си крака и се върна на канапето.

— Браво.

Похитителят отново пусна видеозаписа. На екрана Шарън вече беше престанала да се движи. Страхът й беше толкова силен, че я беше парализирал. Тя можеше само да се надява на чудо, но чудото не се случваше.

Машината докосна лицето й и във всички посоки се разхвърчаха кръв и кожа, образувайки дъжд от червеникава мъгла. Писъкът, който се изтръгна от устата й, беше гърлен и изпълнен с болка, и заглуши смразяващото кръвта бръмчене на машината.

Червей почувства, че ще повърне, но знаеше, че ако отмести поглед или затвори очи, Чудовището ще го нарани както никога дотогава. Момчето нямаше възможност за избор и направи единственото, за което се сети, за да не затвори очи — доближи ръце до лицето си, разтвори клепачите си с палеца и показалеца си и продължи да гледа екрана.