Крис Картер - Отмъстителят

— Ако убиецът беше използвал абразивен диск с по-малък номер — продължи Робърт, — увреждането на кожата, мускулите и костите на жертвата щеше да е в много по-голяма степен и много по-бързо.

Доктор Снайдър бавно изпусна дъха си, докато гледаше трупа.

— Ето защо, избирайки подходящия диск, той я е държал жива по-дълго и е удължил страданията й.

Хънтър кимна.

— Теоретично, да.

— Както споменах — обади се Гарсия след минута мълчание, — добре дошъл в Лос Анджелис, докторе, където извратеняците излизат да си играят.

— Значи обичаш да си правиш сам разни неща? — обърна се Снайдър към Хънтър.

— Не точно.

— Тогава откъде знаеш толкова много за ъглошлайфовете?

— Той чете много — отвърна Карлос, предугаждайки обичайния отговор на партньора си.

Робърт повдигна рамене.

— Да, чета много, но това не е причината.

Гарсия го погледна заинтригувано.

— Преди година помогнах на една приятелка да ремонтира дневната си — обясни Хънтър — и използвах машина, подобна на тази.

Карлос отново се вгледа в разположението на стъпките върху мокета. Две минути по-късно нещо привлече погледа му. Той приклекна, за да го разгледа по-добре.

— Робърт — каза след няколко секунди, — ела да видиш нещо.

Хънтър и Снайдър се приближиха до него.

Карлос насочи вниманието им към петно върху мокета на пет крачки вляво от стола с жертвата.

Робърт и докторът приклекнаха до Гарсия, който посочи няколко специфични пръски кръв сред стотиците от тази страна. Не бяха нито най-малките, нито най-големите.

Хънтър и Снайдър се вгледаха, намръщиха се и после се наведоха, доближавайки лица на два-три сантиметра от мокета.

— Чакайте малко — каза доктор Снайдър, изправи се, отиде до куфара си в ъгъла и извади голяма лупа. — Това може да помогне. — Той я даде на Хънтър.

Робърт дълго гледа петното кръв през лупата. От разстояние, отгоре, петното изглеждаше като всички останали, но щом се взряха отблизо, забелязаха странна форма.

Пръската е капка течност, която лети във въздуха и се разплисква върху някаква повърхност или предмет, образувайки неправилна форма. И именно това беше проблемът. Формата на тази пръска не беше неправилна, а представляваше идеален полумесец.

Хънтър погледна петното и жертвата няколко пъти. Очевидно преценяваше нещо наум. И после, също както беше направил Гарсия преди няколко минути, сложи кутрето си в средата на петното и натисна. След няколко секунди вниманието му се насочи към стотиците други пръски кръв около полумесеца.

— Какво търсиш? — попита Снайдър.

— Второ петно с подобна форма.

Карлос вече търсеше същото и го намери пръв.

— Ето тук — каза той, привличайки вниманието им към петно върху мокета на около четирийсет и пет сантиметра от първото. Не беше съвсем същото. Това беше кръгло — всъщност незавършен кръг, но беше празно. В центъра нямаше нищо. Виждаха се само кръглите очертания. Освен това второто петно беше разположено успоредно на първото.

Хънтър го огледа и пак натисна с пръст мокета в средата на кръгчето. Встрани от него, също по права линия, нямаше пръски, а локва кръв. Робърт изчисли нещо наум и после отново използва пръста си, този път сякаш търсеше нещо в локвата.

— Какви мислите, че са тези неща? — попита доктор Снайдър.

Двамата детективи бяха виждали подобни пръски и вдлъбнатини в мокет.

— Следи от крака на триножник — отговори Хънтър, изправи се и посочи единия прожектор. — Подобен на този, но по-малък. Бил е поставен тук. Тежестта му е оставила леки вдлъбнатини върху мокета, където са били краката. Третият крак е бил в тази локва кръв, в която бръкнах.

Доктор Снайдър присви очи.

— Убиецът е заснел всичко.

Червей се събуди от страх, когато похитителят припряно отвори тежката врата на тъмната му килия. Вратата се блъсна в бетонната стена, разтресе цялата стая и разпрати оглушителен звук, който отекна във въздуха.

Кльощавите му крака започнаха трескаво да ритат като на стреснат плъх, докато момчето отчаяно пълзеше към ъгъла, където мръсният му дюшек се допираше до влажната стена. Щом стигна дотам, веднага се сви на кълбо и вдигна тънките си ръце, за да предпази изранената си глава.

Не беше направил нищо лошо. Или поне така си мислеше. Беше почистил кухнята, дневната и стаята на похитителя, както правеше всеки ден. Беше измил пода, ваната, дупката и запушалката на канала и тоалетната чиния в банята и за да го докаже, беше облизал ръба на тоалетната чиния и бе пил от водата вътре. Не издаваше никакъв звук. Говореше само когато му кажеха, стоеше далеч от мазето и ядеше само остатъците, които му подхвърляше похитителят от закуската и вечерята — никога обяд.