Крис Картер - Отмъстителят

Карлос се обърна към него, но вниманието на Робърт остана приковано в жертвата.

— Аз съм доктор Брайън Снайдър — представи се човекът и се приближи до детективите. — Главният криминалист, на когото е възложено това местопрестъпление.

— Детектив Карлос Гарсия, отдел „Ултранасилие“ на лосанджелиската полиция. Нов си — добави Гарсия, без капка злонамереност в тона. Майк Бриндъл беше главният криминалист, който ръководеше огледа на повечето местопрестъпления. Работеха с него от години.

— За Лос Анджелис, може би — отвърна Снайдър, — но съм криминалист от повече от десет години. Наскоро ме прехвърлиха от Сакраменто.

— Добре дошъл в Лос Анджелис — с извинителен тон каза Гарсия. — Това е детектив Робърт Хънтър.

Хънтър най-после се обърна към криминалиста. В очите му се четеше безмълвен въпрос.

Доктор Снайдър го разбра и кимна, за да потвърди предишното си изявление.

— Да, правилно чу, детектив. Извършителят е използвал мощен кръгъл електрически ъглошлайф с въртяща се глава върху лицето на жертвата. — Той посочи машината, която беше в голям найлонов плик за веществени доказателства върху кухненския плот. — От онези, които се използват за шлифоване на твърдо дърво и метал — добави Снайдър. — Това обяснява схемата на разплискването на кръвта из стаята и защо е стигнала чак до тавана, стените и завесите.

Машината на кухненския плот беше сива на цвят, с яка, гумирана дръжка. Бутонът за включване и изключване се намираше в горната част на дръжката, на едно ниво с палеца на оператора. Лесна за контролиране. Като повечето неща в дневната, и ръчният ъглошлайф беше облян в кръв.

— Щом убиецът е използвал ъглошлайф върху лицето на жертвата, тогава и той е бил облян в кръв — обади се Гарсия.

— О, няма съмнение — потвърди докторът. — И това би обяснило няколкото отпечатъка от стъпки, които виждате в дневната и кухнята. — Той посочи няколко следи от стъпки върху бежовия мокет и плочките на пода в кухнята. — Като се има предвид разположението им, бих казал, че убиецът е бил с някакво предпазно облекло. И на краката също. Номерът на обувките му, изглежда, е четирийсет и четвърти.

Карлос погледна партньора си и направи гримаса. И двамата знаеха, че шейсет и осем процента от мъжкото население на Съединените щати носи обувки номер четирийсет и четири.

Хънтър внимателно пристъпи напред и се приближи до трупа. Гарсия и доктор Снайдър го последваха. С всяка крачка подгизналият от кръв мокет жвакаше под тежестта им върху дебелия найлон. Звукът напомняше на гумени джапанки, шляпащи по мокър под.

Главата на жертвата беше клюмнала на гърдите и по-голямата част от лицето й не се виждаше. Хънтър се наведе към нея, за да я огледа по-добре. Онова, което видя, беше гротескно и ужасяващо. Лицето й беше почти напълно изстъргано, от челото до брадичката. Повечето й лицеви кости бяха оголени. Лявата й очна ябълка беше влязла в допир с ъглошлайфа. Дясното й око, от друга страна, беше пощадено, непокътнато, кръвясало и широко отворено, с мъртвешки, вледеняващ душата, втренчен поглед. Всичките страдания, на които е била подложена младата жена и целият ужас и агония, които бе преживяла, бяха обезсмъртени на повърхността на дясното й око като моментална снимка.

Гарсия приклекна до Хънтър. Отвори широко очи за две секунди и после стомахът му го принуди да отмести поглед встрани.

— Господи!

Той се изправи.

Доктор Снайдър даде на Хънтър една минута и след това отново заговори:

— Следсмъртното вкочаняване е започнало, но все още не е в пълна степен.

Двамата детективи знаеха какво означава това — че жертвата е мъртва от по-малко от дванайсет часа.

Робърт погледна часовника си.

— Тогава е умряла рано сутринта, не миналата нощ.

— Да — съгласи се докторът. — Но ще трябва да изчакате доклада от аутопсията за определянето на по-точен час.

Хънтър най-после откъсна поглед от обезобразеното лице на жертвата и бавно започна да оглежда тялото — торса, корема, краката и ходилата. Изправи се и огледа тила, раменете и гърба й. За разлика от Никол Уилсън тази жертва нямаше порязвания или охлузвания по никоя друга част на тялото. Убиецът не беше разрязал кожата й с остър или тъп инструмент, нито я беше налагал с камшик като първата жертва.

— Изглежда, не са засегнати жизненоважни органи — обърна се Гарсия към доктор Снайдър. — Имаш ли някакви предположения каква е причината за смъртта? Дали се дължи на изтичане на кръвта от раните на лицето й?