Крис Картер - Отмъстителят

Хънтър и Гарсия кимнаха.

— Следи от влизане с взлом? — Въпросът на Робърт беше насочен по-скоро към криминалиста, който проверяваше предната врата.

Криминалистът погледна детектива и поклати глава.

— Тук няма нищо. Рамката не е счупена или напукана. Ключалката не е разбита, нито пипана. Има два пръстови отпечатъка върху дръжката на вратата. Съдейки по размерите, единият определено е на жена. Кървавите отпечатъци — той посочи един точно над валчестата дръжка и друг на външната страна на рамката, — те са на мъжа, който е намерил трупа. — Криминалистът погледна към патрулната кола на алеята пред къщата. — Той е използвал вратата и рамката, за да се подпре, докато е ставал от пода, след като е припаднал.

— Намерихте ли точката на проникване? — попита Хънтър. — Имате ли представа как е влязъл извършителят?

— Не, все още нищо. Предната врата очевидно е била отключена, когато съквартирантът се е прибрал вкъщи. Прозорците са непокътнати и всичките са затворени отвътре. Задната врата е заключена.

— Вземете — каза сержант Перес и подаде на детективите два нови гащеризона от тайвек в запечатани найлонови пликове.

Те взеха пликовете, отвориха ги и започнаха да обличат гащеризоните. Щом приключиха, сложиха качулките на главите си и надянаха латексови ръкавици.

— Съветвам ви да си сложите и маските на носа — предложи сержант Перес.

Те го послушаха и се приближиха до предната врата. Криминалистът, който търсеше отпечатъци по дръжката, отстъпи вдясно и отвори вратата.

— Внимавайте да не стъпите в кръвта — добави Перес, обърна се и тръгна.

Хънтър и Гарсия най-после влязоха в дневната и веднага спряха. Очите им се опитаха да обхванат всичко, но умовете им се бореха да проумеят сцената пред тях. Карлос изпусна затаения си дъх и промълви:

— Какво е това, по дяволите?

От предната врата на къщата се влизаше направо в малка, оскъдно обзаведена дневна, с кухня без преграда в дъното. В средата на кухненския плот беше вградена печка, а на четири крачки пред нея беше поставена квадратна маса. Хладилникът беше в отсрещния ляв ъгъл, до врата, която водеше към малък коридор и след това по-навътре в останалата част на къщата. Прозорците бяха затворени и завесите бяха спуснати, но в стаята беше светло благодарение на двата мощни прожектора на криминалистите, които бяха монтирани на триноги и поставени в срещуположни ъгли на помещението.

Подът на дневната беше покрит с бежов мокет. По-голямата част от западната стена беше заета от висок шкаф от черно дърво, на който имаше няколко декоративни предмета. Нямаше телевизор. На няколко крачки от шкафа, към центъра на стаята, се намираха тъмносив диван и еднакво на цвят кресло и черна масичка за кафе.

Хънтър и Гарсия изпуснаха едновременно затаения си дъх, но никой не каза нищо. Погледите им продължиха да обхождат пространството, което беше оплискано с кръв — мебелите, декоративните предмети, стените, таванът, завесите… всичко беше изпръскано с тъмночервено.

Мокетът под краката им беше напоен с голямо количество кръв, но сега беше покрит с дебел предпазен найлон. Това показваше, че криминалистите вече са снимали и претърсили пода със специална прахосмукачка за влакна, косми, следи и други остатъци. Предпазният найлон не позволяваше на криминалистите, детективите и всеки друг, който влезеше на местопрестъплението, да разпространи кървавите си стъпки, тъй като беше невъзможно да се движиш из дневната, без да стъпиш в локва кръв.

Въпреки че бяха с маски, противната миризма на човешка плът в ранен стадий на разлагане, която изпълваше стаята, принуди детективите да дишат през устата.

Думите АЗ СЪМ СМЪРТ бяха написани с огромни кървави букви върху мокета, само на няколко крачки от главния орнамент в отвратителното платно, в което се беше превърнала дневната — Шарън Барнард.

Тя беше гола и завързана за метален стол, обърнат към входната врата. Глезените й бяха стегнати за краката на стола с пластмасови затегалки, а ръцете — извити зад облегалката на стола и завързани в китките. Тялото й беше обляно в кръв. Кръвта, която беше изтекла от лицето й, беше капала по торса и краката и накрая бе напоила мокета под стола. Лицето й го нямаше.

— Лицето й е било изтъркано с шкурка — каза криминалистът, който стоеше до мощния прожектор в източния ъгъл на дневната. Той беше висок метър осемдесет и два, с атлетично телосложение, високи скули и изпъкнала челюст. За разлика от Хънтър и Гарсия мъжът не носеше маска на носа. Миризмата на разлагаща се плът, изглежда, не го притесняваше.