Крис Картер - Отмъстителят

Отстъпи назад и се втренчи в таблото. След това очите му започнаха да се местят от жертва на жертва. Ту към едната, ту към другата и после към третата и обратно.

Хънтър прочете бележката още веднъж. Сега зъбчатите колелца в главата му се движеха на пълни обороти.

— Това е тъпа идея, Робърт — каза си и поклати глава, сякаш за да се опита да прогони новата мисъл.

Не стана.

Хънтър погледна часовника на стената — единайсет без две минути.

— Мамка му! — възкликна, отново седна пред компютъра и започна да търси.

Какъвто и резултат да си беше представял, че ще получи от търсенето, определено не се появи на екрана. Когато започнаха да се зареждат страница след страница, Хънтър се наведе напред, сложи лакти на бюрото и подпря брадичка на пръстите си.

Четеше бързо. Всъщност четеше много бързо и щом започна, да поглъща късовете информация, разбра, че е попаднал на минно поле.

И после избухна първата бомба.

Хънтър препрочете параграфа два пъти, преди да се увери, че е прав. И това го порази.

Втората бомба гръмна почти веднага след това.

Наложи се да спре и да си поеме дълбоко дъх. Направо усещаше как адреналинът нахлува във вените му. И после откри изображенията, които го връхлетяха като разгневен боксьор тежка категория. Скрит между тях беше последният нокаутиращ удар.

Когато на екрана се зареди последното изображение, той почувства, че кожата му настръхна.

— Не може да бъде.

Това обаче беше всичко.

Нямаше повече информация.

Всичко свърши със същата бързина, с която се беше появило.

Хънтър опита нещо друго. Работата му на специален детектив имаше своите предимства, но онова, което видя на екрана, го накара рязко да се дръпне назад.

ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП.

— Какво?

Той опита пак.

ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП.

Още веднъж.

ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП.

— Шегувате се.

Робърт се върна назад и препрочете част от информацията, която беше получил от първото търсене.

И после го осени прозрение.

В писмото си до кмета Бейли убиецът беше споменал ФБР.

Хънтър погледна часовника си. До полунощ оставаха две минути. Във Вирджиния беше три без две минути сутринта, но това нямаше значение.

Той протегна ръка към телефона.

Ейдриън Кенеди оглавяваше Националния център за анализ на насилствени престъпления и специализирания Отдел за бихевиористични науки към ФБР и беше добър приятел на Хънтър.

Въпреки късния час Кенеди дори не мигна, когато мобилният телефон иззвъня в джоба на сакото му. Като шеф на НЦАНП той беше свикнал да му се обаждат по всяко време на денонощието. Сънят беше лукс, който не влизаше в служебната му характеристика.

Посегна към телефона и много се изненада, когато видя името на Хънтър на екранчето.

— Робърт? — отговори той, все още малко несигурен.

— Здравей, Ейдриън.

— Каква изненада. — Дрезгавият му глас, допълнително влошен от повече от трийсет години пушене, звучеше уморено, но спокойно. — Върна ли се в Лос Анджелис?

— Да.

Кенеди погледна часовника си.

— Колко е часът там? Полунощ?

— Точно така.

— Предполагам, че не се обаждаш да побъбрим — засмя се Ейдриън. — Какво мога да направя за теб, стари приятелю?

— В службата ли си?

— Ами, определено не съм вкъщи в леглото, където би трябвало да бъда.

— Искам да те помоля за една услуга.

Интересът на Кенеди се засили. Знаеше, че Робърт Хънтър не е човек, който иска услуги от много хора.

— Какво ти трябва? — Ейдриън се облегна назад на кожения си стол.

Без да се впуска в твърде много подробности, Хънтър му обясни.

Кенеди се наведе напред.

— Шегуваш ли се?

— Съвсем не.

— Няма начин, Робърт. — Той стана адски сериозен. — Тази информация е поверителна. Достъпът е ограничен като за нашата Програма за защита на свидетели.

— За хора като мен, да — отвърна Хънтър, — но не и за шефа на НЦАНП.

— И все пак тук имаме протоколи и правила, Робърт.

— Лесно можем да ги нарушим.

— Много хитро.

Хънтър не отговори.

— Виж, Робърт, не мога да получа достъп до такава информация, без да оставя следа, дълга колкото Път 66.

— И какво от това? Остави следа.

— Лесно ти е да го кажеш.

— Ще има ли някакво значение за теб, Ейдриън? Ще получиш достъп до някаква информация. Само толкова. Получаваш я, обработваш я и я разбираш. На кого му пука?

— Добре, ще го направя, но пак ще наруша протокола, като получа достъп до строго поверителна информация и после я предам на друг.