Крис Картер - Смъртоносно обаждане

– Защото е сложил посланието в обувка, която тя не е носила много често? Възможно е – съгласи се Хънтър и кимна, а после наклони глава настрани. – Но не непременно.

– Какво искаш да кажеш, Робърт? Един преследвач би забелязал обувките, обеците, чантата, червилото ѝ... всичко в нея. Дебненето не е ли продукт на нежелано и маниакално внимание на един човек към друг?

Хънтър кимна.

– Затова, ако е бил обсебен от нея, той би забелязал обувките ѝ. Би трябвало да е знаел кои обувки носи по-често.

Робърт се съгласи и после обясни:

– Проблемът е, че хората, тласкани от неудържимо обсебване, много лесно може да изпаднат в самозаблуда, капитане, и преследвачите са на едно от първите места в този списък. Те отчаяно искат да бъдат част от света на "жертвите" си. – Той изписа кавички във въздуха с пръстите си, защото знаеше, че повечето преследвачи не възприемат като жертва източника на обсебеността си. – За да постигнат това, мнозина влизат в дома на жертвата, докато я няма, и спят в леглото ѝ, ядат храната ѝ, гледат телевизора ѝ, обличат дрехите ѝ, обуват обувките ѝ, правят всичко, за да почувстват, че са част от живота ѝ. Все едно имат връзка. Някои – и преследвачът на Карън Уорд, изглежда, попада в тази категория – обичат да преминават границата и да оставят малки следи, така че жертвите да разберат, че са били в дома им. Понякога тези следи са във формата на бележки. – Хънтър посочи писмото на бюрото на партньора си. – Но може да е нещо много по-фино. Нещо, което ще изпълни със съмнения главата на жертвата, например разместен предмет, открехната врата или запалена лампа.

Капитан Блейк се замислиза този сценарий. Нищо не би уплашило повече една жена, която живее сама, от мисълта, че някой е влизал в дома ѝ, защото щом е влизал, когато я е нямало, може да влезе и когато тя е вкъщи, или по-лошо – вече може да е там.

– Тогава причината да оставят следи е да уплашат жертвата – каза тя.

– Някои, да – съгласи се Хънтър. – Но не всички, и тук вече става дума за самозаблуда – Нарича се еротомания, доста често срещана характерна черта при преследвачите. Това е вид самозаблуда, при който те мислят, че обектът на преклонението им, обикновено някой абсолютно непознат или някоя знаменитост, е влюбен в тях.

– Е, Лос Анджелис е идеалният град за това, нали? – отбеляза Барбара.

– И така – продължи Хънтър, – влизането в дома на жертвата, спането в леглото ѝ, използването на четката ѝ за зъби и така нататък ги кара да мислят, че наистина са част от света ѝ и че мястото им е там. В техните фантазии скриването на бележки е забавна игра, каквато биха играли двама влюбени. – Робърт млъкна, за да даде малко време на капитан Блейк да осмисли думите му.

– Защото ако мисли, че жертвата е влюбена в него – каза в заключение Барбара, – той също така ще смята, че и на нея ще ѝ доставя удоволствие да играе играта.

– Именно.

– Казваш, че той може да е сложил бележката в обувка, която тя не носи много често, нарочно, за да направи малко по-забавно търсенето на великденското яйце.

– Възможно е – допусна Хънтър.

Капитан Блейк се върна в средата на кабинета и докато вървеше, забеляза изражението на лицето на Хънтър. Обезпокоено изражение, което беше виждала много пъти.

– Е, какво има, Робърт?

Той я погледна и недоумяващо повдигна вежди.

– Хайде, не ме гледай така, сякаш не знаеш за какво говоря. Очевидно те безпокои нещо. Какво?

– Всичко в този случай ме безпокои, капитане.

– И мен ме безпокои, но те познавам добре и виждам, че те тревожи нещо. Какво?

Хънтър се приближи до кафемашината и напълни чашата си.

– Кафе? – предложи той.

Барбара отказа, като размаха ръка.

– Тази работа с дебненето – най-после каза Хънтър. – Така както я виждам, е на приливи и отливи, променлива и объркваща.

– Защо?

Робърт се върна до бюрото си, но не седна, а се подпря на ръба.

– Действията на извършителя. От малкото, с което разполагаме засега, някои от тях са напълно съвместими със схемата на поведение на преследвач, но други изобщо не се доближават.

– Би ли пояснил, моля? – помоли капитанът.

Хънтър отпи от кафето си.

– Както току-що обсъждахме, влизането в дома на жертвата, когато тя не е била там, оставянето на следи или бележки, дори самото убийство като последица, всичко това лесно може да се свърже с дебнене. Фактът, че цялата ярост на убиеца е била насочена изключително към лицето на Карън Уорд – нараняванията и пълното му обезобразяване – показва обсебеност от начина, по който е изглеждала тя, и това отново е съвместимо с поведението на човек, вманиачен по красотата ѝ. Някой, който много лесно може да изпадне в самозаблуда. Телефонното обаждане до Таня Кейтлин обаче, играта с въпроси, която я е накарал да играе, принуждаването ѝ да гледа как убиват най-добрата ѝ приятелка и жестокостта и задоволяването на собствените страсти по време на целия акт, всичко това излиза извън границите на дебненето, капитане.