Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— Разбира се, влизайте.

Гибс влезе с ръце зад гърба и кимна към корковата дъска.

— Ето на това му казвам спомен от миналото. Използвахме тези неща преди години, когато бях в Куонтико. Но после преминахме на компютри. Всъщност… — Гибс се усмихна — напоследък започнах да редя случаите върху верния си айпад. — И потупа коженото си куфарче.

— Май си падам по старомодните неща — отвърна Д'Агоста.

Гибс огледа дъската.

— Добре изглежда. Само дето не мога да разчитам много добре почерка ви.

Д’Агоста си каза, че Гибс просто се опитва да се държи приятелски.

— За жалост добрите сестри от „Светия кръст“ така и не успяха да ме научат на краснопис.

— Жалко. — Гибс като че ли не намираше нищо забавно в това. После се оживи. — Радвам се, че ви откривам в този късен час. Просто минавах да оставя нещо.

Сложи куфарчето си върху разхвърляното бюро на Д’Агоста, вдигна закопчалките, отвори го и извади дебела папка. Без да каже нито дума, но с видима гордост я подаде на Д’Агоста.

Лейтенантът взе папката. На корицата се мъдреха емблемите на ФБР и Отдела за поведенчески науки, а отдолу пишеше:

Федерално бюро за разследване

Отдел за поведенчески науки и

Национален център за анализ на престъпления с употреба на насилие

Анализ на поведението — Отдел 2

ХОТЕЛСКИЯТ УБИЕЦ: ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА

Профил и модел на поведение

Преценка на опасността от бъдещи престъпления

— Доста бързо действате — каза Д’Агоста, докато претегляше доклада в ръце. — Значи сте го кръстили Хотелския убиец?

— Такива сме си във ФБР — отвърна Гибс и се разсмя. — Винаги лепваме име на всяко нещо. Вестниците го кръстиха с какви ли не имена, така че просто избрахме най-подходящото.

Д’Агоста се съмняваше, че хотелиерите и кметът ще харесат прозвището, но премълча. Смяташе да върви по свирката на ФБР, та дори да му е за последно.

— Привлякохме всичките си ресурси за случая — каза Гибс. — Защото, както ще видите от оценката, смятаме, че Хотелския убиец тепърва започва и убийствата най-вероятно ще станат по-чести. На всичкото отгоре си имаме работа с изключително добре подготвен и организиран извършител. Случаят вече е голям, но ще стане огромен, ако не го спрем.

— Това копие за мен ли е?

— Определено. Приятно четене.

Гибс се обърна да си тръгне и едва не се сблъска с мършава фигура в черно, която неизвестно как се бе материализирала на прага.

Беше Пендъргаст.

Изглеждаше като същинско зомби. Нямаше как иначе да се опише — дрехите висяха по него като погребален саван, очите му бяха станали почти бели, лицето бе изпито като на труп.

— Извинете — объркано каза Гибс, докато опитваше да се размине с него. Но вместо да му направи място, Пендъргаст му се изпречи на пътя, като в същото време му протегна ръка. На приличащото на смъртна маска лице заигра призрачна усмивка.

— Старши специален агент Гибс? Аз съм специален агент Пендъргаст.

Гибс се закова на място, но бързо се окопити и стисна ръката му.

— Радвам се да се срещнем, агент Пендъргаст. Ъ-ъ-ъ, познаваме ли се?

— Уви, не — рече Пендъргаст. Тонът му беше толкова нехарактерен за него, че Д'Агоста се изправи на нокти.

— Виж ти, виж ти — каза Гибс. — И какво ви води насам?

Пендъргаст влезе в кабинета и мълчаливо посочи дебелата папка в ръцете на Д’Агоста.

Гибс се смути.

— Да не би да сте… зачислен по случая с Хотелския убиец? Съжалявам, това наистина е изненада… Никой не ме е уведомил.

— Никой не ви е уведомил, агент Гибс, защото още не съм зачислен по случая. Но ще бъда. О, да. Със сигурност ще бъда.

Объркването на Гибс се засили и явно му беше трудно да запази добрия професионален тон след неприятната новина.

— Разбирам. И ако мога да попитам… от кой отдел сте и каква е специалността ви?

Вместо отговор Пендъргаст постави уж приятелски ръка на рамото му.

— Виждам, агент Гибс, че двамата с вас не само ще бъдем колеги по случая, но и добри приятели.

— Очаквам го с нетърпение — малко смутено рече Гибс.

Пендъргаст го потупа по рамото и, както му се стори на Д’Агоста, леко го побутна към вратата.

— Ще се видим утре, нали, агент Гибс?

— Да — каза Гибс. Беше успял да се овладее, но явно беше раздразнен и лицето му потъмняваше. — Да, ще се видим. И тогава ще се радвам да си разменим акредитивите, да науча за опита ви и да установя връзка между отделите ни.

— Ще поддържаме връзка , докато не ви втръсне — каза Пендъргаст и му обърна гръб, сякаш го отпращаше.