Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Ориентира се и бързо, но безшумно се насочи към най-гъстата част на гората, заобикаляйки Фут, който продължаваше да издава позицията си, като редуваше увещания със заплахи.

— Това беше! Свършено е с нея! — И го чу да тръгва решително през гората.

Джак спря и взе един камък. Метна го със здравата си ръка зад и отстрани на Фут. Храстите изшумоляха. Фут спря и бързо тръгна натам.

— Джак! Знам къде си! Едно… две… три…!

Джак използва движението и приказките му като възможност бързо да се придвижи, отново странично, но този път натам, накъдето се беше запътил преследвачът му. Фут извика още няколко пъти, след което продължи — много бързо — през гората.

Джак взе още един камък и го метна, но той отскочи от едно дърво — не се получи така изкусно, както миналия път.

— Хвърляме камъни, а? Няма да ти се получи, задник такъв!

„Продължавай да викаш“ — помисли си Джак и използва възможността да спринтира през един открит район в поредния гъсталак. Кишата вече валеше обилно и бе станал мокър до кости.

Докато се движеше, си даде сметка, че е доста изостанал от Фут. Трябваше да побърза. Хвърли още един камък, в отговор на което проехтяха няколко изстрела, насочени горе-долу в неговата посока. Джак чуваше как Фут продължава да си пробива път към бараката, като повтаряше заплахите си и описваше в живописни детайли какво точно ще направи на Кори.

— Ще й пръсна задника, Джак — помисли си хубаво! И после ще я удуша. Бавно!

Джак спринтира приклекнал през храсталаците. Разразилата се буря му позволяваше да тича почти изправен. Виковете на Фут се засилваха. Трябваше да побърза, да побърза.

Видя отпред открито пространство в тъмната студена гора — пътеката. Фут беше спрял да вика. Джак продължи през храстите колкото се може по-безшумно, докато не видя слабо блещукане. Колата беше паркирана горе-долу там, където предполагаше.

Но Фут беше по-близо до нея — прекалено близо. Джак видя револвера в кървящата му ръка. Фут се изкиска и отвори задната врата.

— Приготви се, кучко!

Цялата сила изтече от крайниците на Джак и той рухна на земята. Край. Беше закъснял!

В същия момент нещо тъмно — кубинката на Кори, последвана от облечен в джинси крак — се изстреля от задната седалка към Фут. Кубинката го уцели със зверска сила право в чатала. Фут изпъшка от болка, залитна назад и изпусна оръжието.

Джак моментално скочи. В следващия миг беше върху Фут. Без да обръща внимание на револвера в тревата, с едно бързо и плавно движение замахна с ножчето право към окото му. Острието потъна, очното желе се пръсна и върхът докосна костта отзад. Фут се замята с нечленоразделен рев и посегна към лицето си. Джак намери пипнешком револвера, сграбчи го и го насочи към Фут, който се търкаляше в агония на земята, притиснал окото си, с шуртяща между пръстите му кръв. Джак вдигна оръжието и го опря в главата на Фут.

— Не! — разнесе се глас зад него.

Джак се обърна. Беше Кори: още лежеше на задната седалка с вързани отзад ръце.

— Трябва ни жив — каза тя. — Трябва да го накараме да говори.

В първия момент Джак не каза нищо. После бавно свали револвера. Погледът му се спря върху глезените й. Бяха свободни, а на пода на колата се търкаляха срязани пластмасови белезници.

Кори проследи погледа му и обясни:

— Имаше остър ръб в металната рамка зад мястото на шофьора.

Джак пристъпи напред. Избърса окървавения нож и сряза белезниците на ръцете й. В следващия момент безмълвно прегръщаше дъщеря си, както не бе прегръщал никого през живота си, а сълзите се стичаха по лицата и на двамата.

След дъждовната нощ утрото беше прохладно, мъглите се носеха над реката.

Мендонка, вкиснат и мъчен от махмурлук, управляваше лодката. Естествоизпитателят Фосет отново беше заел мястото си на носа, но вече не четеше книгата си, а се оглеждаше за пеперуди. От време на време викаше на Мендонка да намали, когато забележеше пеперуда покрай реката, а веднъж дори настоя да преследват една с лодката, като самият той се беше пресегнал от носа и размахваше мрежата си, докато не улови летящата гадина.

Последното селище на реката беше тъжна, мръсна, ужасна дупка на име Колония Маримбондо. Там Мендонка беше разпитал за Нова Годои — къде се намира, как да разбере къде точно да акостира. Беше събрал повечето си информация в местната cervejaria, бирарията, където бе принуден да харчи от спечелените с пот пари и да купува безброй питиета, за да развърже езиците на селяните. Онова, което успя да изстиска от тях, го беше смутило много. Повечето разкази несъмнено бяха плод на суеверието и пълното невежество, но въпреки всичко му подействаха изнервящо.