Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— И не мина по план?

— Все още не. Демонът избяга, преди ритуалът да бъде завършен. Въпреки това трябва да бъде изпълнен. Затова съм тук – да свърша работата, която моите братя не успяха. Сега Моракс е в Ексмут, за пръв път в живота си свободен, и задоволяващ жаждата си за кръв. Щом обаче я утоли, ще се върне тук. Това е единственият дом, които има. Когато дойде, аз ще бъда готов.

— А след като го принесете в жертва?

— Луцифер действа по тайнствени начини. Ще бъдем защитени, макар да не знам как. След това ще отгледаме друг демон от същата генетична линия. – Той кимна към арката. – Тези двете, майка и дъщеря, са всъщност нашите утроби. Те носят гена, който дойде при нас с китоловци от Южния Пасифик през осемнайсети век, когато семейство от далечен остров се присъедини към нашата общност. Сред тези островитяни беше обичаен определен дефект някои се раждаха с опашка. Истински опашки, Констънс, не някакви рудиментарни израстъци, а опашки с напълно оформени прешлени – продължение на опашната кост. Когато моите предци видели една от жените от това семейство да ражда такова създание – вероятно можете да си представите тяхното вълнение. Това бил прероденият Моракс – Моракс от плът и кръв точно както е описан в древните текстове, дар за нас от Луцифер, и веднага се превърнал в централна част от нашите богослужебни церемонии. Така е и с неговите наследници до ден-днешен. – Той кимна отново към арката. Майката износи сегашния Моракс, а дъщерята ще износи следващия.

— Това е много поучително.

Той грейна срещу нея.

— Да, Констънс, дълбока и силна философия, която не може да бъде разбрана веднага. Трябва да живееш в нея и да я дишаш, както сме правили през всички тези хилядолетия. Никому не пречим. Веднъж месечно освещаваме олтара с кръвта на Моракс, която редовно му пускаме. Истинската кръв е особено важна за нашия ритуал. Иначе живеем живота си по най-обикновен начин, подобно на всички останали. Молим се, искаме помощ и общуваме с невидимите Daemonium – различните чинове от демони и дяволи, равностойни на християнските светци. Не забъркваме в гърнета очи на тритони и не забиваме игли в кукли. Нашата философия е либерална. Бих добавил, че в нашата група мъжете и жените са напълно равноправни.

— И вие искате да се присъединя към вас.

— Да. Но не само това. Керъл Хинтъруасър и Марк Лили, нашите досегашни водачи, загинаха от ръката на демона, което ме издига за водач на общността. Имам нужда от партньор. Искам вие да сте този партньор.

По лицето й не можеше да разбере какво мисли. Направи крачка към нея.

— Усещам у вас не само дълбоко разбиране, но и пламенна чувственост, нагорещена до бяло, но въпреки това прекрасно контролирана.

Констънс продължаваше да го гледа, без да помръдва и без да издава какво мисли. Никога не беше срещал човек с такова самообладание. Това само засили усещането му, че тя е предопределена да се присъедини към него.

Впусна се в обяснения:

— Чувственото удоволствие е самата същност на нашата религия. Така празнуваме дара на живота, чрез нашата физическа същност, нашата плът и кръв, нашите органи за удоволствие. Луцифер иска от нас така да го боготворим: като ознаменуваме сексуалните удоволствия на тялото.

— С други думи – обади се Констънс, – вие боготворите изливането на семе.

— Наричаме го сексуално проповядване.

— Публично?

— Както при всяко боготворене, ние празнуваме заедно. Да празнуваш сексуалната проповед пред останалите, увеличава възбудата и удоволствието. Отбелязваме ритуала на Шабат тук, в това помещение и на този олтар.

— Значи се съвкупявате на олтара пред цяла тълпа?

— Грубо казано – да. Двама избраници, неженени, които преди това не са били заедно, преживяват своето първо, ново сексуално удоволствие заедно на олтара, осветен с кръвта на Моракс. Смея да ви уверя, че това ще бъде сексуално преживяване, каквото не сте имали в живота си.

— Несравнимо с нищо, което вече съм преживяла? – попита Констънс.

— За мен ще бъде чест да ви посветя във вярата.

— На мига?

— Не го бях планирал така. Обикновено се прави пред групата. Но в момента се намираме в извънредно положение и силите уредиха двамата с вас да се срещнем тук тази вечер. Така че – да. А всеки, които желае да се присъедини към нас – актът е задължителен.

— Ами ако не искам?

Гавин се изненада от този отговор. Тя бе изслушала разказа му и очевидно беше благоразположена към онова, което й казва…