Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Ако продължи в тази посока обади се Сайлъс, – значи се е запътил към канала Стакярд.

— Какво е това?

— Главният приливен канал на тресавищата. Там приливът минава доста силно. В момента сме в три четвърти прилив – тогава течението достига своя връх. Ще се движи с пет-шест възела.

— Можем ли да го изгазим?

Сайлъс изпръхтя.

— При тази скорост не можеш дори да го преплуваш.

— Значи ще го спре? Ще го принуди да се отклони?

— Ако убиецът го е прекосил преди час-два, да речем, приливът е бил много по-слаб. Значи е могъл да го преплува. Ще имаме нужда от лодка.

Ривера се наруга, че не се беше сетил по-рано за това. Откачи радиостанцията от колана и се свърза с командния център.

— Барбър, искам колкото може по-бързо да пуснете два „Зодиака“ във водата. Прати ги в канала Стакярд. Ще го намериш на подробната карта.

Описа какво иска и с помощта на джипиеса изпрати ориентири в командния център, показващи точното място, където искаха лодките. Слава богу, екипът беше докарал ремаркето с двете моторници. Можеха да бъдат спуснати във водата край града и с мощните си двигатели и помощта на прилива. Ривера пресметна, че ще са на мястото на срещата след по-малко от десет минути.

— Каналът е пред нас обяви Сайлъс.

Миг по-късно Ривера и хората му се озоваха на брега на канала. Той погледна напред над петнайсетте метра мощна, черна, бързо носеща се вода, чиято повърхност бе изпъстрена с опасни водовъртежи и непрекъснато се покачваше. Вятърът виеше над нея, блъскаше папура и плющеше с парещи капки дъжд. Светлината на прожектора пронизваше мрака и осветяваше другия бряг, където в калта се виждаха следи.

Изглежда е преплувал отбеляза Сайлъс.

— Да откараш лодка на другия бряг ще е много трудно.

Сайлъс кимна.

— Имаш ли някаква идея защо е тръгнал натам? Изглежда знае къде отива.

Сайлъс поклати глава.

Ривера махна към канала.

— Има ли още такива?

— Само блатна трева и няколко кални плитчини, преди да стигнем до шубраците.

Сега Кени имаше затруднения с кучетата, опитвайки се да ги издърпа назад от брега. Те сякаш бяха полудели от разочарование, че не ги пускат във водата. Кени, който досега им беше говорил с тих, спокоен глас, започна да си изпуска нервите.

Ривера отиде при него.

— Скоро ще дойдат две моторници „Зодиак“.

— Надявам се, че няма да се бавят. Не бях виждал кучетата толкова възбудени.

Животните лаеха с все сили и дърпаха поводите. Кени им заговори строго. Приливът се носеше дълбок и силен между двата бряга – тежко на всяко куче или човек, който се озове във водата.

Радиостанцията на Ривера изпука.

— Намират се на около километър от мястото на срещата каза диспечерката. Ривера погледна по течението и след малко успя да различи в дъжда бяла светлина, а от двете й страни червена и зелена.

— Кени – нареди той. – ти и кучетата сте в първата лодка. Ние ще се качим на другата.

— Добре.

— Бъди внимателен. Положението е сериозно.

Първата моторница влезе в светлината от прожектора, щурманът я плъзна покрай мястото, където стояха, завъртя щурвала надясно, поставяйки лодката срещу течението, и се приближи с по-ниска скорост към брега. Беше повдигнал леко двигателя и витлото продължаваше да пени водата.

— Първо кучетата! – извика Ривера.

Лодката застана успоредно на брега, плъзгайки се по-близо. Кучетата, които продължаваха трескаво да опъват поводите, май не знаеха какво да правят. Кени скъси поводите и заповяда:

— Скачайте вътре! Скачайте вътре!

За миг изглеждаше така, сякаш животните ще прескочат гумените бордове едновременно, но в последния момент едното се дръпна назад. С вик Кени и другото куче бяха запратени в кипящата вода.

— Спасителният пояс! – изрева Ривера. – Хвърли му спасителния пояс.

На острата светлина от прожектора Ривера видя бледото лице на Кени да се носи по течението. Недалече от него гончето пляскаше яростно и безсмислено, очите му бяха изскочили, виеше от страх, а лапите блъскаха ли, блъскаха. Влачейки каишката си, то бе завъртяно от силен водовъртеж и провеси език, докато Кени се опитваше да доплува до него. Воят му се превърна в гъргорене, когато кормчията даде газ и пое към Кени. Другото куче все още беше в лодката и лаеше трескаво. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще скочи във водата. Моторницата за секунди стигна до Кени и спасителният пояс се озова във водата. Кени го хвана и беше издърпан близо до лодката, след това щурманът и помощникът му го качиха на борда.