Энтони Горовиц - Мозайка от убийства

Здесь есть возможность читать онлайн «Энтони Горовиц - Мозайка от убийства» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Еднорог, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мозайка от убийства: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мозайка от убийства»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Антъни Хоровиц е един от най-популярните съвременни британски автори, радващ се на огромен успех и като сценарист, драматург и журналист. Той получава правото да заговори с гласа на Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс. Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали, „Убийства в Мидсъмър“, на „Войната на Фойл“ и много други.
„Мозайка от убийства“ е определена за „Най-добра книга на 2017 г.“ от „Уошингтън Поуст“, „Ескуайър“, „Амазон“ и Националното радио на САЩ.
През 2014 година Антъни Хоровиц получава ОРДЕНА НА БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ за заслуги към литературата. cite
cite  Тайм Мегъзин cite  Уол Стрийт Джърнъл empty-line
7 empty-line
10
empty-line
13

Мозайка от убийства — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мозайка от убийства», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Поне така й подсказваха инстинктите. Но понякога истината не се виждаше от пръв поглед.

— Трябва да влезем — каза тя. — Входната врата и вратата на кухнята може да са заключени, но със сигурност има и друг начин.

— Може да опитаме през помещението, където се държат външните обувки.

— Къде е?

Насам…

Брент я заведе до една друга врата в дъното на къщата. Беше със стъклени прозорчета и макар че също беше заключена, доктор Редуинг ясно различи връзката ключове, която висеше от ключалката от вътрешната страна на вратата.

— На кого са тези ключове? — попита тя.

— Сигурно са нейните.

Тя взе решение.

— Ще се наложи да разбием стъклото.

— Не ми се вярва сър Магнъс да се зарадва, когато разбере за това — измърмори Брент.

— Сър Магнъс може да се обърне към мен, ако иска. Ще го разбиеш ли, или аз да го направя?

Градинарят не изглеждаше много доволен, но намери тежък камък и с негова помощ разби едно от стъклените прозорчета на вратата. После промуши ръката си през отвора и завъртя ключа в ключалката. Вратата се отвори и двамата влязоха в къщата.

Докато чакаше яйцата да се сварят, доктор Редуинг си припомни точно какво беше видяла вътре. Сцената наистина се беше запечатала като фотография в съзнанието й.

Двамата бяха прекосили малкото помещение, където държаха ботушите, галошите и другите външни обувки, бяха минали по един коридор и се бяха озовали право в голямото преддверие, откъдето се издигаше широкото стълбище. От всички страни ги обграждаше тъмна дървена ламперия. По стените бяха окачени картини с маслени бои и ловни трофеи: птици в стъклени кутии, една глава на елен и една огромна риба. До една врата, която водеше към дневната, бяха изправени рицарски доспехи, включително с меч и щит. Преддверието беше дълго и тясно, а входната врата беше точно по средата му, срещу стълбището. В едната му половина имаше зидана камина, достатъчно голяма за да може човек да влезе в нея. От другата бяха подредени две кресла с кожена тапицерия и старинна масичка с телефон. Подът на преддверието беше застлан с каменни плочи, отчасти скрити под персийски килим. Стъпалата на стълбището също бяха от камък, с виненочервен килим по средата. Ако Мери Блекистън се беше препънала и беше паднала по стъпалата от стълбищната площадка на горния етаж, в смъртта й нямаше никаква мистерия. Под нея не беше имало почти нищо, което да омекоти падането.

Брент притеснено зачака до вратата, докато тя се зае да огледа тялото. Жертвата все още не беше изстинала, но нямаше пулс. Доктор Редуинг отмахна няколко тъмни кичура коса от лицето й, за да открие кафявите очи, които се взираха в камината. Тя внимателно ги затвори. Госпожа Блекистън винаги бързаше. Нямаше как да не си помисли за това. И съвсем буквално се беше хвърлила надолу по стълбите, сякаш нетърпелива да срещне собствената си смърт.

— Трябва да се обадим в полицията — каза тя.

— Какво? — изненада се Брент. — Да не би някой да е направил нещо лошо с нея?

— Не. Разбира се, че не. Това е нещастен случай. Но все пак трябва да съобщим за него.

Беше нещастен случай. Нямаше нужда човек да бъде детектив, за да го разбере. Жената беше чистила с прахосмукачка. Самата прахосмукачка се виждаше съвсем ясно, яркочервена, подобна едва ли не на играчка, заклещена между перилата в горния край на стълбището. По някакъв начин жената се беше спънала в кабела на прахосмукачката. Беше изгубила равновесие и беше паднала надолу по стълбите. В къщата не беше имало никой друг. Всички врати бяха заключени. Какво друго обяснение можеше да има за смъртта й?

Сега, малко повече от седмица след станалото, мислите на Емилия Редуинг бяха прекъснати от някакво движение на вратата на кухнята. В стаята беше влязъл нейният съпруг. Тя извади яйцата от тенджерата и внимателно ги сложи в порцелановите чашки за сервиране. С облекчение видя, че мъжът й вече се, беше облякъл за погребението. Беше почти сигурна, че ще забрави. Беше извадил тъмния си неделен костюм, макар и без вратовръзка — той никога не носеше вратовръзки. По ризата му се виждаха няколко петънца боя, но това трябваше да се очаква. Артър и боите бяха неразделни.

— Стана много рано — отбеляза той.

— Извинявай, скъпи. Събудих ли те?

— Не. Всъщност не. Просто те чух на долния етаж. Не можа ли да спиш?

— Сигурно съм си мислила за погребението.

— Изглежда, че ще бъде хубав ден за това. Надявам се проклетият викарий да не прекали. Всички свещеници са едни и същи. Обожават да слушат собствения си глас.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мозайка от убийства»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мозайка от убийства» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Энтони Горовиц - Белый пик
Энтони Горовиц
Энтони Горовиц - Звери и монстры
Энтони Горовиц
Энтони Горовиц - Громобой
Энтони Горовиц
Энтони Горовиц - Это слово – Убийство
Энтони Горовиц
Энтони Горовиц - Скорпия
Энтони Горовиц
Энтони Горовиц - Удар Орла
Энтони Горовиц
Энтони Горовиц - Остров Скелета
Энтони Горовиц
Энтони Горовиц - Совы охотятся ночью
Энтони Горовиц
Энтони Горовиц - Пойнт-Блан
Энтони Горовиц
Энтони Горовиц - «Громоотвод»
Энтони Горовиц
Отзывы о книге «Мозайка от убийства»

Обсуждение, отзывы о книге «Мозайка от убийства» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x