Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Както казах, партито беше страхотно.

Но някои хора липсваха: Дел Рио, Скоти и Круз работеха по случая с хотелските убийства. Джъстийн беше подарила на Коуди кашмирен пуловер и беше извинила отсъствието си от празненството.

Аз бих искал да съм навсякъде другаде, но не и тук. Но бях длъжен достойно да покажа на Коуди колко много го обичахме всички. Той беше постъпил на работа, след като Колийн беше напуснала преди шест месеца, и беше запълнил липсата й безпроблемно. Все едно беше създаден за това. За което винаги щях да му бъда благодарен. Почуках с вилицата си по чашата, при което виковете само се увеличиха.

— Коуди. Ще ни липсваш, Коуди.

Последваха подсвирквания и скандиране на името му. Мо-бот сияеше. Дори Сай се изправи и заръкопляска на Коуди.

— Ще ни липсват коментарите ти относно начина ни на обличане — казах на бившия си асистент, — и твоите въплъщения във всички нас, и особено в мен.

След това изимитирах как Коуди имитираше мен самия, като прокарваше ръка през косата си и правеше сериозно изражение пред огледалото, оправяйки вратовръзката си.

Избухна бурен смях.

Казах, че съм се опитал да разваля договора с Ридли Скот, задето ни е отнел Коуди, но съм му благодарен, че е намерил Вал.

Коуди ме прекъсна, за да каже:

— Вал, изправи се, момиче.

Тя го направи засмяна и съм убеден, че не беше заради чудодейното мохито. Просто се забавляваше.

— Коуди, ти ни държеше в правия път, но освен това ни направи много щастливи. И ако актьорството те разочарова, искам да отбележа, че Private винаги ще бъде твой дом.

След това му връчих опакования фотоапарат и картичката от всички в агенцията и когато ръкоплясканията стихнаха, Коуди забърса очи с червената си кърпичка, поднесе близалката като микрофон и каза:

— Джак, бих искал да ти благодаря. Това наистина беше най-хубавата работа, която съм имал през живота си. Ти ме научи на много повече от това — тук той се ухили и прокара ръка през косата си. — Ти ми показа какво означава да предвождаш с чест в битката. Това ще запомня най-вече.

Не ми беше ясно как тридесет души могат да вдигнат толкова шум само с ръцете си.

Дел Рио прецени с поглед „Кинг Еди“, барът на хотела със същото име, в който навремето се извършваше контрабандна търговия и който се намираше на ъгъла на „Скид Роу“, „Източна Пета улица“ и „Лос Анджелис“. Тази част от града не беше читава, но барът привличаше всякакви типове хора — от бездомни пияници до млади хора с големи мечти, които притежаваха апартаменти оттатък улицата. Сградата беше сива, с черни корнизи, решетки на трите прозореца до вратата, на която имаше прикрепена бариера, свидетелстваща за онова, което можеше и което в действителност често се случваше в този квартал.

Дел Рио мина през вратата, а Круз го последва, както Самюел Джаксън и Джон Траволта влязоха в онзи ресторант в „Криминале“.

От джубокса звучеше „Студена, студена земя“ и няколко души припяваха с мелодията. Кръглият бар беше претъпкан с местни чешити. Върху евтини дървени плоскости бяха поставени телевизори, по които вървеше баскетболен мач. Точно в този момент „Лейкърс“ загубиха с една точка.

Клиентите на заведението ги освиркаха.

Покрай стената в срещуположния край на бара имаше редица маси, над които висяха декоративни неонови реклами на бира. На една от масите двойка травестити се бяха разпалили. От високите тонове на гласовете им и крясъците Дел Рио предположи, че е въпрос само на няколко минути да се стигне до физическа саморазправа.

Ако имаха късмет, щяха да се измъкнат оттам, преди травеститите да избухнат.

Дел Рио беше виждал на снимка човека, когото търсеха. Беше отпреди няколко години и мъжът държеше табела с номер под брадичката си, но той беше почти сигурен, че ще го разпознае сред неговото предпочитано обкръжение.

Огледа тиловете и профилите наоколо и накрая видя афроамериканеца с къса брада да седи на бара. Ядеше от безплатните понички и говореше с кибика, който седеше до него.

Дел Рио привлече вниманието на Круз, като посочи с брадичка към брадатия мъж. Круз присви очи, след което кимна, а Дел Рио извади своя деветмилиметров пистолет.

После отиде до мъжа, който си пиеше бирата и хапваше поничка, опря оръжието в гръбнака му и усети как онзи се стегна. Мъжът се вгледа за миг в огледалото над бара и видя лицата на двама души, които не се шегуваха, след което вдигна ръце във въздуха.

— Господин Кийс, елате с мен — каза Дел Рио.