Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Таванът падна през отвора и изтрополи надолу. Те се заслушаха в настъпилата тишина и тогава Скоти отвори една от торбите си с изненади.

Той сложи челника си и извади едно десетметрово полиетиленово въже с диаметър два сантиметра и половина. Завърза единия му край за тухления комин, навърза възли по дължината му и тръгна към дупката.

— Движй се бавно — каза Дел Рио, а Скоти се ухили, оживен от вълнение и притеснение.

Той изпъна въжето и се спусна от покрива в помещението за изпичане на глинените съдове. Дел Рио слезе след него, а последен беше Круз.

В момента, в който краката му докоснаха земята, Круз отиде до офиса и намери резервната безжична алармена система точно до електрическото табло. Извади батериите и нагласи предавателя за активни смущения от мобилния си телефон, в случай че безжичният сигнал отново се появи.

Междувременно Дел Рио излезе от това помещение и отиде в задния десен ъгъл на склада, където Скоти беше видял микробуса. Но не намери микробус. Видя само много, много стелажи със саксии. Не искаше да повярва на очите си.

През последната седмица детективи на Private бяха наблюдавали проклетия склад на три смени всеки ден. Дали микробусът е бил разглобен и изнесен на части, или пък пренесен непокътнат в голям камион?

Дел Рио се канеше да се обади на Джак, когато Скоти мина покрай него като котка с гумените подметки на обувките си и му показа как микробусът е скрит зад стелажите и, общо взето, е барикадиран вътре.

— Какво мислиш, Рик? — попита той.

Успокоен, че на Джак няма да му се наложи да съобщи на Ноча, че микробусът е изчезнал, Дел Рио отговори:

— Ще се оправим.

Микробусът беше товарен форд, последен модел; бял, с изрисувани върху него зеленчуци; с две врати отпред и други две, плъзгащи се, отстрани; товарни врати отзад и тъмни стъкла навсякъде.

Беше паркиран на петнайсетина метра от вдигащите се врати в далечния край на склада, с лице към тях. Който е вкарал микробуса тук, определено е имал намерение да го скрие. Задницата и страната откъм шофьора бяха опрени в ъгъла. Другите две страни бяха запречени от метални скелета със саксии за цветя, шестдесет сантиметра широки и два метра високи.

Дел Рио се промъкна до вратата на шофьора и се опита да я отвори, но тя беше заключена. Както и останалите.

Направо страхотно, мамка му!

В чантата си носеше къс железен лост. Извади го, разби прозореца от страната на шофьора, пресегна се вътре и дръпна дръжката. После изтръска стъклата от седалката с облечената си в ръкавица ръка, метна чантата си на пода и се вмъкна на шофьорското място. Дел Рио освети таблото и погледна стартера. Надяваше се там да виси ключ.

Би било добре, но не — единственото нещо там бяха пръските кръв. Имаше и по волана, по цялото стъкло, а освен това имаше частици кости и мозъчно вещество. Останките от шофьора на Ноча.

Потърси ключовете под изтривалките, под сенниците. Не извади късмет. Извика на Скоти да провери над гумите, за всеки случай, но когато той отговори: „Не, няма нищо“, Дел Рио отключи останалите врати отвътре автоматично.

Излезе от микробуса и се промуши покрай стелажите, удряйки един от тях с рамо. Стелажът се заклати така, сякаш не бе сигурен да пада или не, което предизвика у Дел Рио прилив на адреналин, от който не се нуждаеше. Представи си как Круз се обажда на Джак и му казва: „Джак. Рики получи инфаркт, човече. Какво да правя?“

— Добре ли си, Рик? — извика Круз.

— Да. Да. Емилио, да те видим колко бързо можеш да запалиш този двигател.

Круз се шмугна покрай стелажите, качи се в микробуса и с отвертката, приложена към ножа му, махна предпазната пластина на стартера. Докато оголваше кабелите, Дел Рио си проправи път до задната част и огледа товара.

Преброи струпаните кашони, пресметна наум и установи, че са четиристотин, като всички, с изключение на един, бяха все още неразпечатани. На всеки кашон беше отбелязан броят на флаконите… толкова много хапчета във всеки флакон и толкова много милиграма във всяко хапче! Той взе един флакон, разклати го и го върна обратно.

Това си беше цял тон „Окси“. Ако в този микробус нямаше тридесет милиона, вината не беше негова.

— Хюстън, имаме работещ двигател — извика Скоти.

Дел Рио затвори товарните врати, мина отпред и седна на седалката до шофьора. Скоти се натика между двамата.

Круз включи на скорост и запали фаровете. В този момент се чу силен, рязък рев на мотор, идващ отнякъде извън сградата. Лампите в склада примигнаха и после се включиха напълно. В „Червената котка“ стана светло като ден.