Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Моят адвокат ме погледна с топлите си кафяви очи.

„Спокойно, Линдзи.“

Изправих се с олюляване, когато името ми проехтя в съдебната зала.

Мики Шърман ме викаше да дам показания.

Давала съм свидетелски десетки показания през кариерата си, но за пръв път се налагаше да браня себе си. Толкова години да защитавам обществото, а сега да бъда хваната така натясно. Беснеех вътрешно, но нямаше начин да го покажа.

Изправих се, заклех се в бог върху стара износена библия и оставих съдбата си в ръцете на моя адвокат. Мики пристъпи към въпроса без заобикалки.

— Линдси, беше ли пияна в нощта на десети май?

Съдията се намеси.

— Моля не се обръщайте към клиента си на малко име.

— Добре. Лейтенант, бяхте ли пияна същата вечер?

— Не.

— Добре. Да се върнем по-назад. Бяхте ли дежурна същата вечер?

— Не. Дежурството ми свърши в пет часа следобед.

Мики ме прекара през събитията от нощта с всичките мъчителни подробности и аз разказах всичко. Описах питиетата, които бях изпила в „Сузис“ и казах на съда за обаждането от Джейкъби. Заявих, че съм казала на Джейкъби истината, когато съм го уверила, че съм годна да работя с него през въпросната вечер.

Когато Мики ме запита защо съм отвърнала на обаждането, след като не съм дежурна, отговорих:

— Аз съм полицай двадесет и четири часа в денонощието. Когато партньорът ми има нужда от мен, се отзовавам.

— Открихте ли въпросната кола? — запита Мики.

— Открихме я.

— Какво се случи след това?

— Колата потегли с висока скорост и ние я последвахме. Осем минути по-късно колата загуби контрол и катастрофира.

— След катастрофата, когато сте установили, че Сара и Сам Кабът са пострадали, изплашихте ли се от тях?

— Не. Те бяха деца. Предположих, че са откраднали колата или са взели друго неправилно решение. Случва се всеки ден.

— И как постъпихте?

— Инспектор Джейкъби и аз прибрахме пистолетите си и се опитахме да им окажем помощ.

— В кой момент извадихте отново оръжието си?

— След като ни простреляха, мен и инспектор Джейкъби, и след като предупредихме заподозрените да хвърлят оръжията си.

— Благодаря, Линдси. Нямам други въпроси.

Премислих показанията си и си дадох оценка „добър“. Огледах залата и видях, че Джо ми се усмихва и кима, но Мики избегна погледа ми.

— Свидетелят е ваш — рече той на Мейсън Бройлс.

Между нас с Бройлс се проточи мълчание, докато той се взира толкова продължително в мен, че ми идваше да изкрещя. Беше стар трик при разпити и той го бе изпипал до съвършенство. От малката сива зала се надигаха приглушени гласове и съдията удари с чукчето, призовавайки Бройлс към действие.

Погледнах го право в очите, когато ме приближи.

— Кажете ни, лейтенант Боксър, какви са правилните полицейски процедури за пресичане на престъпление?

— Да се приближиш с извадено оръжие, да изкараш заподозрените от колата им, да ги обезоръжиш, да им сложиш белезници и да обезопасиш ситуацията, като я поставиш под контрол.

— Това ли извършихте вие, лейтенант?

— Ние действително се приближихме с извадено оръжие, но пътниците не можеха да излязат от колата без наша помощ. Прибрахме оръжията си, за да ги освободим от автомобила.

— Значи сте нарушили полицейските процедури, така ли?

— Длъжни сме да окажем помощ.

— Да, зная. Опитали сте се да бъдете добри към „децата“. Но признавате, че не сте спазили полицейските процедури, правилно ли разбирам?

— Вижте, допуснах грешка — изтърсих. — Но хлапетата кървяха и повръщаха. Колата можеше да се запали…

— Ваша чест?

— Моля ограничете отговорите си до въпросите, лейтенант Боксър.

Облегнах се тежко назад. Преди бях гледала многократно как действа Бройлс в съдебната зала и признавам, че гениално уцелваше точката на огъване в своя опонент.

Току-що беше напипал моята.

Продължавах да се обвинявам, че не закопчах хлапетата с белезници, а и Джейкъби, с повече от двайсет години стаж в отдела, също се бе подвел. Но за бога, правиш само каквото можеш да направиш.

— Ще перифразирам — изрече непринудено Бройлс. — Винаги ли се стараете да изпълнявате полицейските процедури?

— Да.

— И каква е полицейската процедура, когато си на работа в състояние на опиянение?

— Възразявам! — извика Мики, скачайки на крака. — Има доказателства, че свидетелката е пила, но няма доказателства, че е била опиянена.

Бройлс ми обърна гръб, ехидно ухилен.