Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Значи искаш да ми направиш ново предложение. — Айрънуд извади бутилка диетична кола, наля си в кристална чаша и я пресуши. — Казвай.

Дейвид започна да излага идеята си, а Айрънуд се върна на дивана, изтегна се и затвори очи.

— И колко ще ми струва това?

— Компютрите и периферните устройства ще струват най-много, може би сто хиляди. Още петдесет бона за лабораторно оборудване и консумативи.

— Ами милионите ДНК проби? Разходи по събирането? Персонал?

— Цялата работа вече е свършена. От Генографския проект. Шест-седем частни генеалогически фирми. Още десетина университета. Информацията вече я има. Само трябва да я преровим.

Айрънуд си потърка носа, без да отваря очи.

— И тия фирми и университети просто ще ни дадат достъп до данните си, така ли?

— Университетите, да. Останалото можем… тоест вие можете да го купите. Всички продават информация. Миналия месец свалих безплатно публикуваната митохондриална ДНК секвенция на неандерталец.

Милиардерът отвори едното си око и го погледна, после се надигна и седна, насочвайки към Дейвид цялото си внимание.

— Чувал ли си за Чарлз Форт?

Дейвид не беше, но с готовност щеше да го слуша, за каквото и да пожелаеше да говори. Никой друг нямаше да му помогне да открие човек с неговите маркери, преживял двайсет и седмия си рожден ден. Когато — и това непременно щеше да се случи — въоръжените сили откриеха злоупотребата с техните ресурси, неизбежното разследване и забавяне буквално щяха да са фатални за него. Щяха да минат месеци, преди да го вземат насериозно и дори само да планират повторно провеждане на неговото проучване.

Айрънуд загряваше за лекцията си.

— Форт е бил велик човек. Учен. Починал през трийсет и втора, обаче бил един от първите в научната общност, които надули свирката. Нали знаеш как събират доказателства в подкрепа на любимите си теории и после прескачат всички открития, които им противоречат. Сигурен съм, че си виждал как става, нали така?

Дейвид се нуждаеше от помощта му, ала това не означаваше, че е длъжен да се съгласява с всичко, което казва.

— Понякога при анализите се допускат грешки и затова се изключват от проучването. — Той сви рамене. — Но се случва и изключението да потвърди правилото.

— Точно така! — Айрънуд насочи показалец към него, сякаш държеше пистолет. — Ами Ричард Файнман? Чувал ли си за него?

— Естествено. Проектът „Манхатън“. Квантов физик. Може би един от най-великите учени на двайсети век.

— Никакво „може би“. Той е казал същото за изключенията от правилото.

— А именно?

— Ако правилото има изключение, което може да се докаже чрез наблюдение, това правила е грешно. — Милиардерът впери очи в него. — Тия групи, дето ги продаваш на моя човек… струва ми се странно, че един младши лаборант в държавна лаборатория пръв се натъква на нещо толкова важно… Тъй де, на нечовешка ДНК?

— Ами не. — Дейвид беше проверил в литературата, задавайки си същия въпрос. — Много други изследователи са обръщали внимание на резултатите, обаче…

Айрънуд не го остави да довърши.

— Те обявяват резултатите за грешка при анализа или за контаминация и най-великото откритие на всички времена е изхвърлено на боклука! Ти си видял данните и групите. Знаеш ли какво е това, Дейв? Защото аз определено знам. — Той се надигна от дивана и се изправи в целия си величествен ръст. — Ти си открил категорично научно доказателство — доказателство! — за нещо, което вече е известно на властите и което те са крили от нас. Но ти… убеден съм, че си се натъкнал на истинска бомба.

Дейвид не го разбираше.

Айрънуд болезнено го стисна за раменете.

— Добре дошъл при нас, Дейв. Ти ще ми помогнеш да пратим нашето лъжливо правителство на майната му и да обърнем тоя свят надолу с главата.

Тези думи показаха на Дейвид, че Айрънуд му дава парите и лабораторията, макар все още да нямаше представа защо. Не че го интересуваше.

Други обаче се интересуваха и техният инфрачервен лазер, регистриращ вибрациите на прозорците, записваше всяка дума.

Натаниъл Мерит още беше жив.

Един час след пленяването му бръснатата му глава се обливаше в пот на тропическото слънце. Седеше завързан на тиковата палуба на собствената му яхта, четиринайсетметров „Азимут“, взет под наем на Таити, на три дни път от атола. Под пейката до левия борд се виждаше тяло, отчасти завито със синьо найлоново платнище. Рено.

После една позната фигура отвори тиковата врата на рубката и излезе на палубата.