Джудит Ривз-Стивенс - 12-те вятъра

— Щом гробът не е инуитски, какъв е тогава? — попита той.

Джес не знаеше.

— Това е извън моята компетентност. Но в този район определено се отнася към преддорсетската култура. Компанията ще трябва да анализира всички артефакти около скелетните останки и може би да извлече генетичен материал от костите.

— Моля ви — противопостави се Чарли. — Не бива да смущавате покоя им.

— Преддорсетската култура — повтори Къртс. — Има ли живи потомци?

— Потомци ли? Естествено. Сред всички коренни народи в Северна Америка. Но не е останало нищо от културата и религията им.

— Няма как да си сигурна — напрегнато заяви Чарли.

— Съжалявам, но е сигурно. — Джес посочи древния скелет в изкопа. — Тези хора не са от твоя народ. Геологията не лъже.

— Това е въпрос на тълкуване.

— Както казах, ще направим радиовъглеродно датиране на костите, ще анализираме артефактите, но знам, че съм права.

— А аз знам историята на тая земя, както ми я е разказвал баща ми, а на него — неговият баща, и така чак до времето, когато Гарвана я е разказал на всички хора. — Чарли насочи показалец към Къртс. — Моят народ ще реши тоя въпрос. Не докосвайте скелета, не копайте и за ваше собствено добро не използвайте режещи инструменти, докато не дойде шаманът, за да оправи нещата. — Той се отдалечи, сякаш се опасяваше да не избухне.

Къртс го проследи с поглед.

— Имаш ли представа кога ще се появи тоя шаман?

Преди Джес да отговори, че не знае, двамата чуха далечен грохот на вертолет и вдигнаха очи към небето.

— Не мога да повярвам на късмета си! — възкликна Къртс.

— Няма как да пристигне толкова бързо. Особено от Инувик. — Хеликоптерът се приближаваше от изток. Инувик беше най-близкото летище в тази посока, на три часа път по въздух.

Къртс го наблюдаваше с присвити очи. Вертолетите на „Халдрон“ бяха боядисани в зелено. Този беше бял с червени ивици.

— Канадските въоръжени сили?!

Хеликоптерът започна да се спуска между лагера и археологическия обект и Джес видя, че не е на военновъздушните сили, а на частна компания. На опашката прочете думите „екскурзии“.

Къртс усмихнато я потупа по рамото.

— Ела да видим кой е толкова шантав, че да дойде на екскурзия тук. Обзалагам се, че е шаманът или други старейшини.

Тя не прие баса, но закрачи до него и към тях скоро се присъединиха останалите членове на археологическия екип. Всичко, което нарушаваше еднообразното ежедневие в тундрата, си струваше вниманието. Който и да пристигаше, не го бяха очаквали.

Хеликоптерът плавно кацна. Пилотът явно искаше да се увери, че теренът е здрав, за да не повреди плазовете. Вместо да угаси двигателя, той остави ротора бавно да се върти.

— Явно няма намерение да се бави много — отбеляза Къртс. Всички спряха на безопасно разстояние от машината.

Вратата се отвори и отвътре изскочи мъж с разкопчана зелена канадка, дънки и високи гумени ботуши. Носеше черни авиаторски очила, но не и ръкавици.

Той се приведе, докато излезе изпод ротора, плъзна поглед по двайсетината души, които го чакаха, вдигна шепи пред устата си и извика:

— Джесика Макклейри!

Къртс я погледна.

— Познаваш ли го?

Хрумна й само една мисъл, само едно обяснение.

— Нещо се е случило…

— Какво? — попита той.

Джес пое дълбоко дъх.

— Може да се наложи да си тръгна. — Тя се насочи към мъжа.

— Да си тръгнеш ли? Къде? — Къртс я последва. — Ще ми трябва писмен отчет.

— Ще обясня на компанията — отвърна Джес. Сърцето й биеше бясно. Винаги беше знаела, че ще се случи нещо такова, ала очакваше да е след години. После сърцето й се сви.

Мъжът от хеликоптера извади къс черен автомат изпод канадката си и се прицели в нея.

Джес инстинктивно се метна към Къртс и извика:

— Залегни!

Претърколиха се върху торфа и в същия момент се разнесе тихо изпукване, последвано от болезненото изпъшкване на Къртс.

Тя го усети, че се напряга, и видя червените петна, разцъфтели и на двата му крачола.

— Прави се на умрял… не мърдай… — Джес завъртя глава и видя, че той се е вторачил шокиран в нея.

Половината от екипа се бяха пръснали. Другите бяха останали стреснати на местата си, неуверени какво се е случило. Двама се затичаха към нея и един след друг гротескно подскочиха във въздуха, улучени от автомата.

Все още просната по корем, Джес запълзя встрани от неподвижното тяло на Къртс, смъкна ръкавиците си и докато с треперещи ръце разкъсваше американския цип на яката си, чу жвакане на приближаващи се стъпки. Тя бръкна под канадката си и затърси тежкия сребърен кръст, който носеше на шията си. Ако трябваше да умре, щеше да вземе със себе си някой от тях .