Дуглас Престон - Хищник

Но трябваше да намеря модел. Ако подложех гърба си на някой безотговорен идиот, щях да се окажа с някоя годзила или с някое слабоумно подобие на тиранозавър. Аз обаче исках нещо истинско. Исках да е научно вярно .

Той се изви силно и мускулите на гърба му се издуха гротескно, челюстта на тиранозавъра изглеждаше сякаш се отваря и затваря.

— Ето защо писах до един световен специалист по тиранозаври. Разбира се, не отговори на писмото ми. Защо човек като него ще си кореспондира с осъден убиец в Пеликан бей?

Той се ухили леко и отново раздвижи мускули.

— Погледни добре, Сали. Не съществува по-точно изображение на тиранозавър рекс — нито в книга, нито в музей. Направен е според последните научни проучвания.

Сали преглътна.

— Както и да е, след като в продължение на година не ми отговори, този научен експерт внезапно взе, че ми писа. Имахме съвършена кореспонденция. Той ми изпрати всички последни изследвания, дори неща, които не бяха публикувани. Изпрати ми свои собствени скици. Намерих един истински експерт, който да направи татуировката ми. Когато и да възникнеше някакъв въпрос, свързан с динозаврите, моят човек ми отговаряше. Отделяше ми време. Наистина се интересуваше от това, искаше да се увери, че този тиранозавър ще бъде направен както трябва.

Той отново размърда мускули.

— Станахме приятели — повече и от братя. А после — знаеш ли какво направи той?

Тя раздвижи устни, опитвайки се да каже „какво?“.

— Щяха да ми лепнат десет до петнайсет години за убийство с утежняващи обстоятелства, но той се застъпи за мен на делото, даде ми пари и работа. Така че когато ми поиска услуга, не бях в позиция да откажа. И знаеш ли каква беше услугата?

— Не.

— Да взема този бележник.

Тя отново преглътна, като се бореше срещу поредния пристъп на страха. Не би й казал всичко това, ако нямаше намерение да я убие.

Той се обърна, взе ризата си и я облече.

— Сега разбираш ли защо си създавам всичките тези неприятности? Но първо трябва да проведа един телефонен разговор. Връщам се веднага.

И той излезе навън.

Когато колата наближи Тъксън, Том провери отново клетъчния си телефон и установи, че най-после има покритие. Погледна часовника си. Пет и половина. Беше се забавил при Диърборн повече, отколкото предполагаше. Трябваше да побърза, ако искаше да хване полета си в шест и половина.

Той набра домашния телефон с намерението да разбере как е Сали. Телефонът иззвъня няколко пъти и секретарят се включи.

Здравейте, това е домът на Том и Сали. Том е по работа, а на мен ми се наложи неочаквано да напусна града, така че няма да можем да се върнем веднага. Съжалявам за пропуснатите уроци, ще ги наваксаме по-късно. Оставете съобщение, благодаря.

Последва бибипкане и Том затвори изненадан и внезапно разтревожен. Какво беше това неочаквано излизане от града? Защо не му се беше обадила? А може би е звъняла — но телефонът му нямаше покритие в дома на Диърборн. Той бързо провери телефона си, но нямаше пропуснати разговори.

С нарастващо чувство на безпокойство отново набра номера вкъщи и изслуша съобщението по-внимателно. Сали изобщо не звучеше нормално. Той отби от пътя и прослуша за трети път записа. Нещо никак не беше наред. Усети внезапно бумтенето на сърцето си в гърдите. Запали двигателя и се върна на междущатското шосе със скърцане на гуми. Докато ускоряваше, позвъни на полицията в Санта Фе и попита за детектив Уилър. След две смущаващи прехвърляния на други линии, познатият безстрастен глас отговори.

— Обажда се Том Бродбент.

— Да?

— Намирам се извън града и току-що звънях вкъщи. Нещо не е наред там. Съпругата ми би трябвало да е у дома, но не е, освен това е оставила съобщение на телефонния секретар, което няма никакъв смисъл. Мисля, че е била накарана насила да направи този запис. Нещо се е случило.

Последва тишина, след което Уилър каза:

— Веднага ще отида да проверя.

— Искам да направите нещо повече. Искам да спирате всички коли по пътищата и да я намерите.

— Да не мислите, че е отвлечена?

Том се поколеба:

— Не съм сигурен.

Пауза.

— Нещо друго, което трябва да знам?

— Казах ви каквото ми е известно. Просто идете там колкото е възможно по-бързо.

— Ще се погрижа лично. Имаме ли разрешението ви да разбием вратата, ако е заключена?

— Да, разбира се.

— Кога се връщате в града?

— Самолетът от Тъксън каца в седем и половина.

— Дайте ми телефона си. Ще ви се обадя от дома ви.