Дуглас Престон - Хищник

Беше обещала да му звънне в единадесет часа след последните резултати. Той погледна часовника си: четири.

Откритото дотук беше много повече, отколкото се изискваше да представи на комисията за присъждане на научни степени. Беше истински късмет. Нямаше да могат да му откажат пожизнена професорска позиция и да допуснат най-важният динозавърски екземпляр да отиде заедно с него в друг музей. Нямаше значение, че не го харесват, че броят на публикациите му е недостатъчен, те нямаше да оставят този образец да им се изплъзне. Това беше истински късмет — но, не, помисли си Корвъс, изобщо не беше късмет. Късмет е, беше казал някой, когато подготовката срещне възможността. Той се беше подготвил добре. Преди повече от шест месеца беше чул слуховете, че Марстън Уедърс е по следите на нещо голямо. Знаеше, че старият глупак е в северно Ню Мексико и се надява да свие един динозавър от терен, който е под юрисдикцията на Бюрото за управление на земята — един вид от държавна земя. Корвъс беше съзрял в това отлична възможност: да конфискува един динозавър от един крадец и да го възстанови за науката. Той щеше да направи нещо ценно за обществото — и да се представи във възможно най-добра светлина.

Корвъс бе доста обезпокоен, когато научи, че Мадокс е убил Уедърс, но когато първоначалният му шок премина, осъзна, че това е било единствено правилното решение — то опростяваше значително нещата. И отстраняваше от обръщение човек, който бе отговорен за кражбата от обществена земя на още незаменими научни образци.

Подготовка. Това приятелче Мадокс не му бе паднало просто така от небето. Мадокс сам беше потърсил Корвъс — заради авторитета му на специалист по тиранозавър рекс. Още когато му хрумна, че именно чрез Марстън Уедърс могат да стигнат до първокласен образец, Корвъс на свой ред бе осъзнал колко полезен може да бъде Мадокс — ако е вън от затвора. Пое персонален риск, правейки това, но бе подпомогнат от факта, че присъдата на Мадокс бе за непредумишлено убийство с утежняващи обстоятелства, вместо за убийство втора степен — беше случил на страхотен адвокат. Мадокс имаше документ за добро поведение в затвора. И най-накрая, когато го пуснаха, при условие че няма да избяга, а той уби, мъртвата жертва нямаше нито роднини, нито приятели, които да разказват своята версия при разпитването. Самият Корвъс беше казал, че гарантира за Мадокс и че обещава да го наеме на работа. Беше се получило и комисията го освободи.

След време Корвъс осъзна, че Мадокс е човек с рядко срещани качества, забележителна харизма и интелигентност, отличен оратор, добре изглеждащ, представителен. Роден при по-различни обстоятелства, от него сигурно щеше да излезе нещо далеч по-добро.

Подготовката среща възможността. До този момент беше играл перфектно. Наистина трябваше да се успокои и да вярва, че Мадокс ще изпълни успешно задачата и ще вземе бележника. А бележникът щеше да го заведе право при фосила. Той беше ключът към всичко.

Корвъс нетърпеливо погледна часовника си, изпи мартинито и взе с въздишка „Сайънтифик Американ“. Сега умът му бе спокоен и хладен.

На мъждивата светлина на керосиновия фенер Сали Бродбент гледаше как мъжът съблича ризата си. Можеше да усети студената стомана около китките и глезените си; можеше да помирише изпаренията във въздуха; да чуе как някъде капе вода. Изглежда се намираше в нещо като пещера или стара мина. С бакърен вкус в устата и с размътена глава, в момента имаше чувството, че всичко това се случва с някой друг.

Не вярваше, че този човек ще я пусне, след като получи бележника от Том. Щеше да я убие — виждаше го в очите му, в безгрижието, с което й показваше лицето си и разказваше за себе си.

— Хей, какво мислиш за това?

Гледаше я; без риза, ухилен, перчеше се с бицепсите си.

Протегна ръце напред и гърбът му се изви. След което с бързо движение се завъртя и застана с гръб към нея.

Тя ахна. Целият му гръб бе покрит с татуировка на тиранозавър рекс с вдигнати нокти, отворена уста, толкова истински, сякаш щеше да скочи от гърба му. Когато разгъваше мускулите си, изглеждаше, че тиранозавърът се движи.

— Бива си го, а?

Тя гледаше.

— Казах нещо. — Продължаваше да стои гърбом към нея.

— Виждам.

— Когато бях в затвора, реших, че искам да си направя татуировка. Това е традиция, разбираш ли какво имам предвид? Освен това е необходимост — показва кой си ти и определя кръга и връзките ти. Момчетата, които нямат татуировки, обикновено свършват като кучка на някого. Но аз не исках обичайното — онази с косата — тъпо ми се виждаше. Исках татуировка, която да е специално за мен . Татуировка, която да казва на всеки го, че няма да съм ничия собственост, че аз съм си аз и не дължа вярност никому. Ето защо избрах тиранозавър рекс. Никога не е живяло нещо по-значимо на тази планета.