Дуглас Престон - Хищник

— Не е чак такъв голям риск. Не е единственият, който го прави. Повечето от федералната земя е толкова отдалечена, че шансовете да те хванат са почти нищожни.

— Какви свои находки ви е носил?

Диърборн се усмихна.

— Никога не плюя в чинията, от която ям. Достатъчно е да кажа, че никога не ми е губил времето с посредствени неща и дреболии. Разправяха за него, че можел да надуши умрял динозавър, въпреки че са минали милиони години.

Той отрони тъжна въздишка, прибързано прекъсната от поглъщането на една кифла с мармалад. Сдъвка я бавно, преглътна и продължи:

— Проблемът му не беше да намери динозаврите; проблемът беше какво да прави, след като ги намери. Финансовата страна винаги го е спъвала. Опитвах се да му помогна, но той все се забъркваше в неприятности. Беше човек с труден характер, самотник, чепат, лесно се обиждаше. Разбира се, може и да е намирал динозавър, който да е могъл да продаде за половин милион, но само изкопаването на фосила от земята и извозването му до лаборатория струва сто хиляди долара. Един голям динозавър отнема трийсет хиляди човекочаса, за да се почисти и подготви — и това без монтирането му. Уедърс се грижеше твърде много за динозаврите си и като резултат беше винаги без пари. Но сигурно би могъл да ги намери.

— Имате ли някаква представа кой може да го е убил?

— Не. Но не е трудно да се предположи какво може да е станало. Някои от по-дребните са го проследили. Както ви казах — разчу се. Той задаваше прекалено много въпроси на прекалено много геолози, и особено на онези, които изучаваха измирането на динозаврите на прехода между Креда и Терциер. Всички знаеха, че Стем е по следите на плячка, че е надушил нещо голямо. Аз предполагам, че е бил убит от някой, който претендира, че това е негов периметър.

Том се приведе напред.

— И по-специално?

Диърборн поклати глава, взе си още един еклер и го погълна.

— Познавам всички в този бизнес. Ловците на динозаври на черния пазар са груб народ. Влизат в юмручен бой, когато се срещнат, отнемат си плячката един другиму, лъжат, мамят, крадат. Но да убият? Не го виждам. Допускам, че килърът е някой новопристигнал, или може би наемник, който е приел ролята си твърде сериозно.

Той допи остатъка от чашата и си наля следваща.

— А слуховете, за които говорехте?

— Преди няколко години Уедърс се опитваше да намери в Ню Мексико едно наслоение от пясъчник, познато като формацията Хел Крийк.

— Хел Крийк?

— Почти всички съществуващи тиранозаври рекс са извадени от тази огромна седиментна формация, която излиза на повърхността на различни места през цялата Роки Маунтинс, но така и никога не е открита в Ню Мексико. На този седимент за първи път попада палеонтолог на име Барнъм Браун в Хел Крийк, Монтана, преди около сто години, когато намира първия в света тиранозавър рекс. Но Уедърс търсеше и на други места, а не само в Хел Крийк. Направо бе обсебен от този К-Т — преход.

— Преходът между Креда и Терциер?

— Точно така. Виждате ли, формацията Хел Крийк е покрита от пласт, формиран в този период. Този именно пласт, дебел само половин инч, е регистрирал събитието, което е убило динозаврите — падането на астероида. В света не са много местата, където скалният слой е прекъснат. Мисля, че това го е накарало да се скита из високите плата.

— Защо е търсил точно К-Т границата?

— Не съм сигурен. В общи линии това е най-интересният скален пласт, открит някога. Съдържа остатъци от сблъсъка с астероида, заедно с прах от изгорелите гори. Съществува впечатляващо чисто редуване на слоеве на Кредата и Терциера в Ратон Бейсин в Колорадо. Те разказват съвършена история. Астероидът се е ударил там, където сега е полуостров Юкатан в Мексико и се е врязал под такъв ъгъл, че пръснал огромно количество разтопени останки по Северна Америка. Нарекли астероида Чикскълъб, маянска дума, която означава „Опашката на дявола“. Находчиво, а?

Той се подсмихна и използва възможността да натъпче устата си с поредната кифла с крем.

— Чикскълъб се е забил в земята със скорост четиридесет пъти по-висока от скоростта на звука. Бил толкова голям, че когато долната му част влязла в съприкосновение с почвата, се издигал по-високо от Еверест. При този контакт значителна част от земната кора се изпарила, изхвърлените на стотици километра отломки пронизали земната атмосфера и попаднали в орбита, като някои от тях се издигнали на височина половината път до луната, преди да полетят надолу със скорост, по-голяма от четиристотин хиляди километра в час. Падащият материал загрял голяма част от атмосферата, запалвайки гигантски огньове, които ударили континентите; при това се отделили огромни количества въглероден диоксид, метан, както и седемдесет милиарда тона сажди. Димът и прахът били толкова гъсти, че земята станала по-тъмна от най-тъмната пещера, спряла всяка фотосинтеза и хранителната верига практически рухнала. На земята настъпило нещо като ядрена зима и тя замръзнала за месеци; това незабавно било последвано от бързо разрастващ се парников ефект, причинен от рязкото отделяне на въглероден диоксид и метан. Изминали сто и трийсет хиляди години, преди земната атмосфера да се охлади и да се нормализира.