Дуглас Престон - Хищник

Време беше.

Хвърли последен поглед към скицата, преди да пусне бележника в раницата, после се зае да изважда екипировката си. Първо мушна крака в зелените хирургически ботуши, сложи мрежичка върху косата си, а отгоре — шапка за къпане. Върху нея надяна найлонов чорап. Облече един дъждобран от онези, дето се изваждат от малки пликчета и струват четири долара парчето. Сложи си гумени ръкавици и взе пистолета си — Глок 29, 10-милиметров автоматик, 938-грамов, с десет патрона в пълнителя — едно наистина безупречно огнестрелно оръжие. Изтри го и го пъхна в джоба на панталона си. Най-накрая извади опаковка презервативи, измъкна два и ги напъха в джоба на ризата си.

Не трябваше да оставя никакви следи от ДНК на сцената на това местопрестъпление.

Детектив лейтенант Уилър се измъкна от круизъра и изхвърли фаса на асфалта пред себе си. Настъпи го и завъртя няколко пъти носа на обувката си отгоре, след което влезе през задния вход на управлението. Прелетя през стъклената врата на отдел „Убийства“, продължи по коридора покрай унилия фикус и влезе в залата за инструктаж.

Добре бе пресметнал времето си. Всички бяха пристигнали и шумът от гласове секна в момента, в който прекрачи през прага. Уилър мразеше събранията, но в сферата на неговата дейност те бяха неизбежни. Той кимна към заместника си Хернандес и групата от още няколко души, взе си една чаша кафе с пяна от купчината, остави куфарчето на масата и седна. За миг се фокусира единствено върху кафето, отпи глътка — беше току-що сварено и силно. Отвори куфарчето си, извади купчина листи с надпис „Лабиринт“ и ги стовари върху масата достатъчно силно, за да привлече вниманието на всички.

Отвори папката, отпусна тежката си ръка върху нея и огледа присъстващите подчертано бавно.

— Всички ли сме тук?

— Така мисля — отвърна Хернандес.

Кимане, шепот.

Уилър отпи шумно от чашата и започна:

— Както знаете, дами и господа, в пустинята Чама, в Лабиринта, имахме убийство, което привлече силно медийното внимание. Сега искам да знам докъде сме и как продължаваме нататък. Ако някой от вас има някакви блестящи идеи, готов съм да ги чуя.

Той отново огледа залата.

— Предлагам първо да изслушаме доклада на медицинския инспектор. Д-р Файнингър?

Полицейският патолог, елегантна жена с посивели коси и в скъп костюм, изглеждаща съвсем не на място в опушената заседателна зала, отвори тънка кожена папка. Тя заговори, без да става, гласът й бе тих, сух и леко ироничен.

— На местопрестъплението са били открити десет и половина кварти наквасен с кръв пясък, съдържащ почти всичките пет и половина кварти кръв, които обикновено циркулират в нормалното човешко тяло. Не са намерени никакви други човешки останки. Направихме всички възможни тестове — за кръвна група, наличие на наркотици и т.н.

— И?

— Кръвната група е нулева положителна, няма следи от наркотици или алкохол, броят на белите кръвни телца изглежда нормален, белтъците на кръвния серум, инсулинът — всичко е нормално. Жертвата е бил мъж в добро здраве.

— Мъж?

— Да. Наличие на Y хромозома.

— Направихте ли ДНК анализ?

— Да.

— И?

— Пуснахме резултатите по всички бази данни, няма съответствия.

— Какво разбирате под „няма съответствия“? — прекъсна я районната прокурорка.

— Нямаме национална ДНК база данни — отвърна медицинската инспекторка търпеливо, сякаш говореше на идиот — каквато, предположи Уилър, вероятно бе районната прокурорка. — Обикновено не съществува начин да се идентифицира човек по ДНК-то му, поне все още. Използва се само за сравнение. Докато не открием труп, роднина или пръски кръв върху дрехи на заподозрения, това е безполезно.

— Ясно.

Уилър сръбна отново от кафето.

— Това ли е всичко?

— Дайте ми тялото и ще ви кажа повече.

— Работим по въпроса. К-9?

Един нервен мъж с коса морковен цвят припряно извади няколко листа: Уийтли от Албакърк.

— Заведохме шест кучета на въпросното място на четвърти юни…

Уилър го прекъсна:

— Два дни по-късно, след като бе валял силен дъжд, който заля целия пясък и заличи всички следи и миризми в Лабиринта. — Той млъкна за малко, забил очи в Уийтли. — Споменах го за протокола.

— Районът е отдалечен, трудно се стига дотам. — Гласът на Уийтли се извиси една идея по-високо.

— Продължавайте.

На четвърти юни трима кучкари заедно с кучетата от отделението за проследяване К-9 в Албакърк попаднаха на следа… — Той вдигна поглед. — Нося папки, в случай че искате да…