Дуглас Престон - Хищник

Форд погледна бележника, но отново не направи никакво движение към него.

— Разгледайте го — каза Том и му го подаде.

Форд се поколеба:

— Не, благодаря.

— Но защо?

— Защото избрах да не го правя.

Том усети, че го обхваща раздразнение от високопарния отговор.

— Става въпрос за добра кауза. Дъщерята на този човек вероятно няма и представа, че баща й е мъртъв. Може би се притеснява за него. Дадох обещание на умиращ човек и имам намерение да го спазя — а вие сте единственият човек, за когото знам, че може да ми помогне.

— Съжалявам, Том, но не мога да ви помогна.

— Не можете или не искате?

— Не искам.

— Да не би да се боите да се замесите заради полицията?

Иронична усмивка изкриви лицето на монаха.

— Съвсем не.

— Тогава защо?

— Дойдох тук по една причина — да избягам от точно такива неща.

— Не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид.

— След по-малко от месец имам намерение да дам обет. Да си монах не означава просто да носиш монашеско одеяние, а да приемеш нов живот. Това нещо — и той посочи към бележника — би ме хвърлило обратно в предишния ми живот.

— Предишният ви живот…?

Уайман се загледа отвъд реката, веждите му бяха свъсени, изпитото му лице изглеждаше измъчено.

— Предишният ми живот.

— Сигурно сте имали някакво трудно преживяване, за да избягате в манастир.

Уайман поклати глава.

— Смисълът на монашеството не е в това да избягаш от нещо, а в това да бягаш към нещо — към живия Господ Бог. Но да, наистина преживях нещо трудно.

— Какво се случи? Ако разбира се, нямате нищо против…

— Имам. Предполагам, че не съм привикнал към такъв род любознателност, който във външния свят минава за разговор.

Том се засегна от смъмрянето.

— Съжалявам. Не исках…

— Не се притеснявайте. Правите онова, което чувствате, че е правилно. И аз мисля, че е правилно. Само че не аз съм човекът, който ще ви помогне.

Том кимна и двамата се изправиха. Монахът изтупа праха от расото си.

— А за бележника… не мисля, че ще имате някакви особени затруднения с шифъра. Повечето шифри са като за идиоти — измислени от идиоти и дешифруеми от идиоти. Цифрите се заместват от букви. Всичко, което ви трябва, е честотна таблица на английския език.

— Какво е това?

— Списък на най-малко срещаните букви в английския. Сравнявате този списък с най-малко срещащите се цифри в шифъра.

— Изглежда твърде лесно.

— Лесно е. Обзалагам се, че ще разбиете кода за секунди.

— Благодаря.

Форд се поколеба.

— Може ли все пак да му хвърля един поглед? Може пък да съм в състояние да го разкова, както се казва.

— Сигурен ли сте, че искате да го направите?

— Няма да ме ухапе.

Том му го подаде и той започна да го разлиства. Изминаха пет дълги минути.

— Интересно, изглежда много по-сложно от заместващ шифър. — Слънцето бе слязло зад каньоните и сега обливаше клисурите в златиста светлина. От време навреме се стрелкаха лястовици, колкото да подчертаят неподвижността на пейзажа, а каменните стени отразяваха тревожните им писъци. Някъде долу се чуваше ромон на вода.

Той затвори бележника рязко.

— Ще го задържа за няколко дена. Тези цифри са твърде любопитни — има какви ли не странни матрици.

— Възнамерявате да ми помогнете?

Форд сви рамене.

— Това ще помогне на момичето да научи какво е станало с баща й.

— След всичко, което ми казахте, се чувствам малко неудобно.

Той махна с едрата си ръка.

— Понякога съм твърде краен. Няма да навреди, ако опитам. — Той присви очи срещу слънцето. — Най-добре да се връщам. — Помисли малко и добави: — В манастира няма телефон, но имаме интернет връзка чрез сателитна чиния. — Ще се свържа с вас веднага щом успея.

Мадокс „Тревата“ си спомни първия път, когато мина през Абикию, яхнал откраднат „Харли“. Сега беше друг човек, в каки, с поло от Ралф Лоурен и караше „Рейндж Роувър“. Наистина си беше показал главата от ямата. Отвъд града пътят следваше реката, минаваше покрай зелени ниви с люцерна и рехави тополови горички, преди да слезе в долината. Той зави наляво по шосе 96, подкара покрай язовира и нагоре по южната страна на долината, в сянката на Пидернъл Пийк. След още няколко минути отляво се появи завоят към къщата на Бродбент; на потъмняла табелка бе написано с боя: Каньони.

Пътят бе черен. Вървеше успоредно на малка рекичка. От едната страна се виждаха няколко неголеми конеферми, четиридесет на осемдесет акра, със симпатични имена като Лос Амигос или Бъкскин Холоу. Къщата на Бродбент, бе научил той, носеше странното име Сукна Тара . Мадокс забави покрай портата, отмина я и продължи още четири-петстотин метра нататък, след което паркира колата под дебелата сянка на група дъбове. Излезе от колата и се върна малко назад, за да се увери, че роувъра не се вижда. Три часът. Бродбент би трябвало да е на работа. Беше разбрал, че има жена, Сали, която ръководи конюшня за ездитни коне. Запита се как ли изглежда.