Дуглас Престон - Хищник

Мадокс преметна раницата си през рамо. Помисли си, че първото нещо, което трябва да направи, е да проучи местността. Беше твърд привърженик на предварителното изследване. Ако нямаше никой в къщата, щеше да я претърси, да вземе бележника ако е там и да си излезе. Ако малката му женичка беше вътре, нещата ставаха дори още по-лесни. Още не бе срещал човек, който да не е съгласен да сътрудничи с пъхнато в устата му дуло.

Той свърна от пътя и тръгна по брега на реката. Тънка струйка вода ту просветваше, ту изчезваше между белите камъни. Наоколо не се виждаше никой. Без да се колебае той зави наляво, отмина горичката тополи и дъбовия шубрак, преди да се появи иззад оборите на Бродбент. Като се движеше бавно и предпазливо, стараейки се да не оставя отпечатъци от стъпки, той се прехвърли през тройната телена ограда с шипове и се запромъква край задната стена на обора. Приведе се зад ъгъла и разтвори с ръце храстите, за да има поглед към гърба на къщата.

Така-а-а. Ниска тухлена постройка, няколко огради за добитък, два коня, ясли, водопойно корито. До слуха му достигна силно подвикване. Оттатък оградите имаше външна арена за езда. Жената — Сали — бе намотала дълго въже за обяздване около лакътя си и яздеше коня с едно хлапе, правеха кръг след кръг.

Той приближи бинокъла към очите си и жената дойде на фокус. Тялото й се извиваше с коня напред, встрани, назад. Бризът играеше с дългата й коса и тя вдигна ръка, за да отмахне златния кичур от лицето си. Исусе, наистина беше красива.

Погледът му се насочи към хлапето. Май беше някакво бавноразвиващо се, с монголоидни черти.

Вниманието му се върна отново към къщата. Близо до задната врата имаше голям прозорец, отворен към кухнята. В града се говореше, че Бродбент бил богат — много богат. Беше чул, че е израсъл в имение, заобиколен от безценни произведения на изкуството и безчет прислужници. Баща му бил починал преди година и той наследил сто милиона долара. От вида на къщата човек никога не би допуснал това. Наоколо нищо не подсказваше за пари, нито къщата, нито оборите, конете, мръсния двор и градини, нито пък старият Форд 350, който стоеше зад отделна врата. Ако Мадокс притежаваше сто милиона, със сигурност не би живял в шибана дупка като тази.

Той пусна раницата си на земята. Извади скицник и добре подострен молив и започна да скицира плана на къщата и двора. Десет минути по-късно изпълзя зад обора, избра друг ъгъл, и скрит зад група раздърпани храсти, продължи работата си. През двойната външна врата имаше възможност да огледа непретенциозната дневна. Отвъд нея имаше покрит с плочи вътрешен двор с барбекю и няколко стола, заобиколени от лехи с билки. Ни следа от басейн или нещо подобно. Къщата изглеждаше празна. Бродбент, точно както се бе надявал, беше излязъл — безценното му Шеви 57 не се виждаше в гаража и Мадокс предположи, че той никога не би доверил другиму тази класика. Нямаше знаци за някакъв помощник в градината или конюшнята, а най-близката съседна къща се намираше на петстотин метра оттук.

Той приключи със скиците и ги огледа. Имаше три врати към къщата: задна — към кухнята, предна врата и врати, които водеха към задния двор. Ако всички врати бяха заключени — а за целите на планирането той бе предположил, че е именно така — щеше да бъде най-лесно да влезе през вратите към задния двор. Бяха стари и навремето бе отварял подобни с двойката клинове, които носеше и сега в раницата си. Щеше да му отнеме по-малко от минута.

До слуха му достигна шум от автомобил и той се приведе. Миг по-късно един товарен Мерцедес заобиколи изотзад къщата и спря. Излезе една жена и тръгна към арената, като викаше и махаше с ръце към детето върху коня. То й помаха в отговор в някакъв неразбираем израз на радост. Конят забави ход и жената на Бродбент помогна на детето да слезе. То хукна към новодошлата и я прегърна. Урокът явно бе свършил. Поговориха малко, след което майката и детето се качиха в колата и потеглиха.

Съпругата на Бродбент бе останала сама.

Той наблюдаваше през бинокъла всяко нейно движение, докато заведе коня към кола за завързване, където свали седлото му и започна да го чеше, навеждайки се към корема и краката му. Когато свърши, поведе животното към конюшнята, хвърли няколко наръча люцерна в яслата му и се насочи към къщата, изтръсквайки крачолите на панталона си. Дали имаше и друг урок? По всяка вероятност не — не и в четири следобед.

Тя мина през задния вход към кухнята, оставяйки вратата да се затръшне. След малко той я видя да преминава покрай големия прозорец, започна да си приготвя кафе.