Дуглас Престон - Хищник

— Здравейте — кимна Том.

— Добре дошли. — Монахът седна на високата дървена табуретка зад тезгяха. Том пристъпи, загледан в скромните продукти, предназначени за манастира: пчелен мед, изсушени цветя, ръчно копирани карти, дърворезби.

— Казвам се Том Бродбент — представи се той, като протегна ръка.

Монахът я пое. Беше висок и слаб човек, с очила с дебели стъкла.

— Радвам се да се запознаем.

Том прочисти гърлото си. Смущението му се засили.

— Ветеринарен лекар съм, миналата година лекувах една болна овца в манастира.

Монахът кимна.

— Докато бях тук, някой спомена за монах, който навремето е работил в ЦРУ.

Монахът отново кимна.

— Знаете ли кого имам предвид?

— Брат Форд.

— Явно е той. Питах се дали мога да разговарям с него.

Монахът погледна часовника си, голям спортен часовник с копчета и циферблати, които изглеждаха толкова не на място на китката на един монах, макар и Том да не знаеше по каква причина. Нали и те трябваше да са осведомени за часа.

— Минава шест. Ще отида да го доведа.

Монахът изчезна по пътеката. Пет минути по-късно Том се стресна от вида на едрата фигура на мъж, който крачеше енергично насам. Огромните му крака бяха обути в прашни сандали, в ръката си държеше дълга дървена тояга, а полите на кафявото му расо плющяха при всяка негова крачка. След миг вратата се отвори рязко и той прекрачи прага; без намек, за каквото и да е превъзходство се отправи към Том и преди Том да се усети, ръката му потъна в огромната, но изненадващо деликатна лапа.

— Брат Уайман Форд — произнесе той с определено немонашески глас.

— Том Бродбент.

Брат Форд бе поразително грозен човек с едра глава и сякаш издялано лице, нещо средно между Абрахам Линкълн и Херман Мънстър. Не изглеждаше особено религиозен, поне външно, и определено не приличаше на типичен монах с великанския си ръст, рошава брада и буйна черна коса, която се спускаше над ушите му.

Последва тишина и Том отново усети необичайността на визитата си.

— Имате ли малко време да поговорим?

— Формално погледнато, на територията на манастира сме дали обет за мълчание — каза монахът, но след миг добави: — Какво ще кажете да се поразходим?

— Чудесно.

Брат Форд излезе и пое с бърза крачка по една пътека, която се спускаше лъкатушно надолу от магазина и вървеше по речния бряг, а Том се опита да го настигне. Беше красив юнски ден, оранжевите ръбове на каньона се издигаха към синьото небе в блестящ контраст, а дебелите пухкави облаци над тях се носеха като високи бели кораби. В продължение на десет минути вървяха, без да кажат нищо. Пътеката се изкачи и завърши на върха на една скала. Брат Уайман подгъна краищата на расото си и седна на дънера на една суха хвойна.

Том седна до него и се загледа в каньона.

— Надявам се, че не съм ви откъснал от нещо важно — произнесе той, все още несигурен как да започне.

— Пропускам ужасно важно събрание в дискусионната зала. Един нов брат бе ръкоположен на вечернята. — Той се усмихна.

— Брат Форд…

Моля ви, наричайте ме Уайман.

— Питам се дали сте чули за убийството в Лабиринта преди два дни.

— Отказах се да чета вестници преди доста време.

— Знаете ли къде се намира Лабиринта?

— Знам много добре.

— Преди две нощи един ловец на съкровища беше убит там. — И Том разказа как е открил мъртвото тяло, бележника и как после тялото изчезнало.

Форд остана мълчалив известно време, загледан в реката. След това се обърна и попита:

— Е… къде е моето място тук?

Том извади бележника от джоба си.

— Не го ли предадохте на полицията?

— Бях дал обещание.

— На някое ченге?

— Не.

— Не е било особено разумно.

— Полицаят, разследващ случая, не ми вдъхва особено доверие. А и вече бях дал обещание .

Той усети върху себе си спокойните сиви очи на монаха.

— Какво мога да направя за вас?

Том протегна бележника, но монахът не направи движение да го вземе.

— Опитах всичко, което знам, за да установя самоличността на човека, за да мога да предам този бележник на дъщеря му. Нищо не се получи. Полицията няма улика и оттам ми казаха, че ще минат сигурно седмици, преди да намерят тялото. Отговорът на въпроса „кой е онзи мъж“ е скрит тук — сигурен съм. Единственият проблем е, че записът е кодиран.

Пауза. Монахът продължаваше да гледа невъзмутимо Том.

— Чух, че сте разбили доста кодирани системи за ЦРУ.

— Шифровани текстове, да.

— Е? Какво ще кажете, ще се захванете ли с това?