Дуглас Престон - Хищник

— Мога ли да помоля Роби Уедърс да се качи при нас?

Роби кимна на Том и Сали и се насочи към подиума. Фотографите засвяткаха с фотоапаратите, камерите зажужаха.

— Прожекторите, моля.

Светлините се насочиха към тежката завеса в дъното.

— Да ви представя Роби Уедърс, дъщеря на Марстън Уедърс, човекът, който откри динозавъра. Помолихме я да извърши кръщаването.

Отново бурни ръкопляскания.

— Не можем да счупим бутилката в динозавъра, но можем да вдигнем чаши. — Той се обърна към Роби: — Ще кажете ли няколко думи?

Младата жена вдигна бутилката.

— Това е за теб, татко!

Ръкопляскания.

— Щорите, моля — призова директорът.

В същия този момент завесите започнаха да се отварят, разкривайки широко осветена лаборатория зад дебел пласт стъкло. Върху серия масивни метални маси стоеше удивителният фосил, все още отчасти в скалната матрица. Препараторите бяха открили вече голяма част от черепа и разтворената челюст, извитата шия, и ноктите на предните и задни крайници. Дори само това създаваше достатъчно впечатление за опита на животното да се изтръгне от скалата.

— Време е да дръпнем тапата. Роби.

Тапата изскочи с глух звук и пяната плисна. Мърчисън улови част от струята в чашата си, вдигна я нагоре и каза:

— Кръщаваме те Роби !

Залата се огласи от викове „За Роби, за тиранозавъра!“, когато музиката на Джон Уилямс към „Джурасик парк“ се изля от високоговорителите.

След няколко минути Мелъди се присъедини към Том и групата.

— Това е сбъдната мечта — каза Форд.

Крукшанк се засмя:

— Винаги съм била мечтателка, но и в най-дръзките си мечти не съм си представяла такова нещо.

— Животът е пълен с изненадващи обрати, нали? — примига Форд. — Когато постъпих в манастира, не съм и допускал, че това ще ме доведе дотук.

— Не приличате много на монах — каза Крукшанк.

Форд се засмя:

— Не съм, никога не съм бил, а и в бъдеще няма да бъда. Преследването на динозавъра ме накара да осъзная, че не съм скроен за живот в съзерцание. Манастирът беше правилният избор за онова време, но не и за остатъка от живота ми.

— Какво ще правиш? — попита Том. — Ще се върнеш в ЦРУ?

Той поклати глава:

— Ще използвам опита си като частен детектив.

— Какво? Детектив? Какво би казал игуменът?

— Брат Хенри силно го одобри. Каза ми, че от началото знаел, че никога няма да стана монах, но оставил сам да стигна до извода. И ето че го направих.

— И какъв детектив? — попита Сали. — Ще преследваш неверни съпрузи с камера?

Форд се засмя.

— О не, съвсем не. Корпоративен и международен шпионаж, криптография, криптографски анализи, наука и технология. Подобно на онова, което правех в ЦРУ. Търся си партньор. — Той кимна към Том. — Какво мислиш?

— Кой, аз ли?! Какво знам аз за шпионажа?

— Нищо. И точно така трябва да бъде. Познавам характера ти — и това е достатъчно.

— Хм, ще си помисля.

Последваха още наздравици, когато директорът отвори следваща бутилка и тръгна между пръснатите групички.

Форд кимна към главата на динозавъра с оголени зъби и подути очи.

— Този тиранозавър не е бил много благ в онази прекрасна нощ. — Той отпи от шампанското си. — Докато произнасяхте словото си, Мелъди, ме осени една ексцентрична идея.

— И каква е тя?

Форд погледна животното, след това очите му се върнаха върху Мелъди.

— Нека ви попитам нещо: кое ви накара да мислите, че венерините частици са живи?

Крукшанк се усмихна и поклати глава:

— Е, вие сте прав, че технически погледнато, това не съвпада с настоящата дефиниция за живот, защото не е базирана на ДНК. Но пък съвпада с всички останали дефиниции за живот в смисъл на способност за репродуциране, растеж, приспособяване, хранене, енергийни процеси, изхвърляне на отпадъчни продукти.

— Съществува вероятност, която, както изглежда, не сте обмисляли.

— Какво имате предвид?

— Че венерините частици могат да са машина.

— Машина? Искате да кажете — нещо като наномашина? Създадена с каква цел?

— Да осигури измирането на динозаврите. Може би представлява машина, създадена да манипулира или управлява еволюцията; може би е била засята на астероида, който се е насочил към земята; или дори е бил насочен към земята.

— Но защо?

— Сама го казахте. Да направи път за еволюцията на човека.

Последва кратка тишина, след което Мелъди се засмя неловко:

— Това е откачена идея. Само един бивш монах може да измисли нещо толкова налудничаво.