Дуглас Престон - Хищник

— Зад завесата ли е? — попита Роби.

— Точно така. Цялата лаборатория бе проектирана да работи при високо ниво на сигурност, включително биоохрана, но без да засекретяваме данните. Резултатите ще бъдат представени онлайн за всички, които се интересуват. Откритие като това е… от огромно значение.

Продължаваха да прииждат още и още хора.

— Готова съм — каза Мелъди.

Настъпи тишина, когато тя застана на подиума. След миг телевизионните камери забръмчаха отново и тя примига няколко пъти.

— Добре дошли в новата изследователска база по палеонтология на Институт Смитсън.

Вълна от ръкопляскания.

— Аз съм д-р Мелъди Крукшанк, заместник-директор и предполагам, че всички знаете защо сме се събрали. Тук сме, за да открием — да кръстим — онова, което без съмнение с най-голямото палеонтологично откритие досега. Някои биха го нарекли най-голямото научно откритие на всички времена.

Но преди да продължим, бих искала да спомена човека, който откри този невероятен образец: напусналият ни Марстън Уедърс. Всички знаем историята на откритието на този фосил, както и историята на убийството. Някои са осведомени, че Уедърс бе най-големият търсач на динозаври, макар методологията му да не бе ортодоксална. Той е представен тук от дъщеря си Роберта. Роби? Моля те, стани.

Последва бурно ръкопляскане.

— Има още няколко души, на които бих искала да благодаря. Том и Сали Бродбент, заедно с Уайман Форд, без които този динозавър нямаше да види светлината на деня.

Том погледна към Форд. Мъжът вече не носеше тъмнокафяво монашеско расо и сандали. Беше облякъл лъскав костюм, брадата му беше ниско подрязана, а непокорната коса — причесана плътно назад. Едрото му лице още пазеше загара от пустинята и беше все така грозновато. Но сега той изглеждаше в стихията си, изтънчен и спокоен.

Мелъди заизрежда списъка от хора, които заслужаваха благодарност и тълпата започна да става неспокойна. В един момент тя спря, погледна бележките си и се усмихна нервно. Отново настъпи тишина.

— Физикът Филип Морисън от Масачузетския технологичен институт посочи някога, че или навсякъде във вселената има живот, или няма — и двете възможности шокират ума. Днес ние стоим тук и знаем отговора на най-големия въпрос на науката. Че наистина навсякъде във вселената има живот.

Откритието на извънземна форма на живот е било предмет на предположения и научни фантазии в продължение на векове, описано в безброй книги и филми. Сега изглежда това ще свърши. Но ето ти изненада! — откритието стана по един наистина неочакван начин. Писателите фантасти си представяха какъв ли не сценарий за това велико откритие, с изключение на един. И още едно доказателство — сякаш имаме нужда от него — че съществуват все още много изненади в тази наша огромна, красива вселена.

Тук, в изследователската база на Института Смитсън, можем да изследваме тази нова форма на живот, споделяйки нашето откритие със света в полза на цялото човечество. Няма да има тайни, не съществува опасност, че с откритието може да бъде злоупотребено. И не само това — самият фосил ще ни каже маса неща за тероподните динозаври и в частност за тиранозавър рекс — за тяхната анатомия, клетъчна биология, за това как са живели, с какво са се хранили, как са се репродуцирали. И най-накрая ще научим доста за онова чудовищно събитие преди шестдесет и пет милиона години, когато астероидът Чикскълъб се е сблъскал със земята, причинявайки природна катастрофа. Вече знаем, че тези мистериозни извънземни микроби, тези венерини частици, са били пренесени до земята от астероида и са се разпръснали при удара, защото парче от същия този астероид е било открито на Луната при мисията на „Аполо“ 17.

Тези извънземни микроби са били тъй да се каже последният гвоздей в ковчега на динозаврите. Оцелелите след сблъсъка животни са били убити от най-смъртоносната пандемия. Ако не бе пълното, тотално изчезване на динозаврите, бозайниците никога нямаше да се развият до нещо по-голямо от плъх и никога нямаше да се стигне до появата на човешки същества. Така че можем да кажем, че тези частици са „разчистили“ земята за нас. Астероидът и епидемията са задействали голямата верига на еволюцията, довела до появата на човека.

Крукшанк направи пауза и си пое дълбоко въздух.

— Благодаря ви.

Директорът на института Смитсън — Хауърд Мърчисън — се изкачи на подиума с бутилка шампанско в ръка и стисна ръката на Мелъди. След което се обърна към аудиторията и камерите широко усмихнат.