Дуглас Престон - Хищник

Той продължи да тича след тях, но поддържаше разумна дистанция. Пясъкът бе мек и се тичаше трудно, но това работеше в негова полза. Той правеше дълги скокове напред, запазвайки енергията си, сигурен, че ще ги изтощи в дългото преследване. Първо, поради паниката си, те бягаха твърде бързо, увеличавайки преднината си, но докато Мадокс поддържаше темпото си, те започнаха да залитат и да изостават. Един, два, три завоя. След третия видя, че Бродбент полага неимоверни усилия да задържи жена си на крака. Мадокс скъси разстоянието, което ги делеше, на по-малко от двеста ярда, без да увеличава скоростта си. Сега знаеше, че би могъл да издържи повече от тях: щеше да ги пипне най-сетне. Те изчезнаха зад следващия ъгъл. Когато зави, видя, че са дори още по-близо. Можеше да чуе, как мъжът говори на Сали, как я окуражава да продължи напред.

Той се отпусна на коляно, прицели се и даде един кратък откос. Те се хвърлиха на земята и Мадокс прецени възможността да спечели още преднина. Двамата бързо се изправиха, но той вече се намираше на по-малко от сто ярда.

Сали падна и мъжът й се наведе да я изправи. Четиридесет ярда. Дори с неговата трепереща ръка щеше да им разбие мозъците. Бродбент се опитваше да я окуражи, но тя залитна — и тогава те просто се предадоха. Обърнаха се и го изгледаха предизвикателно.

Той се прицели, помисли за миг и се приближи още. Двадесет и пет ярда. Свали предпазителя, коленичи, прицели се отново и стреля.

Щрак!

Нищо. Автоматичната стрелба бе изпразнила магазина. Двамата се втурнаха с вик към него.

Той затършува за пистолета си и се приготви да изпрати един куршум, когато жената се метна върху него като дива котка и измъкна пистолета му с две ръце. Паднаха заедно, борейки се за оръжието, най-накрая той успя да се докопа до него и се търкулна върху нея, притисна главата й и треперещите му пръсти докоснаха предпазителя.

В този миг почувства дуло на тила си. Разбра, че е Бродбент.

— Броя до три — каза Бродбент.

— Ще я застрелям! Ще го направя!

— Едно.

— Кълна се, ще й пръсна мозъка! Наистина ще го направя!

— Две.

Понеже знаеше, че не може да изстреля два куршума, той се обърна да се справи първо с Бродбент и стреля в лицето му; мъжът падна; той се прицели за втория изстрел, но кучката го ритна здраво в слабините, толкова силно, че ръката му се сви в спазъм и пистолетът гръмна, той усети, че нещо удря крака му болезнено и се вцепени — тъмночервена струя обагри пясъка.

— Кракът ми! — изрева той, пусна оръжието и започна да разкъсва панталона си, търсейки раната. — Кракът ми! — Кръвта шуртеше, неговата кръв и беше толкова много! — Кръвта ми изтича!

Жената отстъпи и насочи към него собствения му Глок. Още в първия миг разбра, че знае как да си служи с него.

— Не! Чакай! Моля те!

Тя не стреля.

Нямаше нужда. Кръвта — бликаща от голямата му бедрена артерия — бе намокрила целия му крачол.

Тя мушна оръжието в колана си и бързо клекна до Бродбент, който лежеше на земята. Мадокс я гледаше, изпълнен с облекчение, че не го беше убила. Почувства, че по бузите му се стичат сълзи, но му се зави свят и стените на каньона започнаха да се въртят около него. Опита се да се изправи, но бе толкова слаб, че не можа да вдигне дори глава, рухна на пясъка от непреодолима слабост, сякаш някой го дърпаше надолу.

— Кракът ми… — изграчи дрезгаво. Искаше да разбере какво става, но нямаше сили, единственото, което можеше да види сега бе гладкото синьо небе над себе си. Главата му се замъгли, сякаш изпълнена с дим и този дим се издигаше, увеличаваше се и неудържимо се разсейваше в нищото.

И той стана нищо.

Уайман Форд спря близо до една каменна колона и се ослуша. Беше чул изстрелите съвсем ясно, три откоса от автоматично оръжие, напълно възможно да бяха от М16, последвани от два по-дълбоко звучащи изстрела от най-далечния край на Дяволското гробище, може би на миля североизточно.

Почака, ослушвайки се за още гърмежи, но след онези няколко бързи откоса всичко бе тихо.

Форд влезе по-навътре в сенките. Нещо необичайно ставаше. Ако работата му в ЦРУ го бе научила на нещо, то бе, че винаги оцелява онзи, който разполага с повече информация. Без значение на оръжията, бойната тренировка, високотехнологичната апаратура. Сраженията се печелеха, първо и преди всичко, с информация. А точно това му липсваше.

Той надигна манерката си, разклати я и я отхлупи, след което отпи малка глътка. Беше останал около половин литър, а най-близкият сигурен извор се намираше на трийсетина километра. Нямаше работа тук, трябваше да тръгне право към водата. Все пак изстрелите бяха твърде близо и щеше да му отнеме към двайсет минути, за да стигне до началото на долината, откъдето бяха дошли.