Дуглас Престон - Хищник

Всмука с пипета по-голямата част от утайката, изсуши я и след това, като използва сепарационна фуния и разтвор на натриев метаволфрамат, пусна по-леката фракция през по-тежките частици. Изплакна и взе малко количество частици с микропипета, после ги пусна да минат през мрежички. Едно бързо преброяване при увеличение от 100х показа наличието на около трийсет венерини частици, до голяма степен непокътнати, чисти от примеси и боклуци.

Тя спря вниманието си на една от тях и вдигна увеличението на 750 пъти. Частицата с подскок изпълни обектива. Мелъди я изследва с нарастващо объркване. Така приличаше дори още повече на символа на планетата Венера, въглеродна сфера с дълга пръчица, стърчаща от нея, пресечена от напречно парче, което завършваше с нещо, наподобяващо четчица с тънки косъмчета.

Когато завърши, Мелъди се облегна назад и я нарисува. Бе смаяна. Частицата не приличаше на нито един вид включение, което би могло да изкристализира по естествен път в скалата. Всъщност, не приличаше на нищо, което бе виждала преди. Това определено имаше органичен произход — беше сигурна.

Мелъди взе пет-шест частици от мрежестия улей и ги постави върху масичката на един сканиращ електронен микроскоп. Прехвърли ги във вакуумна подготвителна камера и ги взе, когато бяха готови за сканиране. Натисна бутона и от машината се разнесе леко бръмчене, когато камерата бе изпразнена.

Време е да хвърля един поглед на това сладурче и да го видя в действие , помисли си тя.

Масаго стоеше в измазаната с вар компютърна стая на манастира, работеща в момента като наземен диспечерски център за Предътъра. Бе приковал очи към плоския видео екран, захранван с данни от главната камера на безпилотния самолет. Грубата дървена манастирска маса беше покрита с внушително количество свръхмодерна електроника, обслужвана от трима оператори. Главният оператор беше боен диспечер от 615-та специална тактическа група на ВВС, надянал шлема на виртуалния симулатор за управление на безпилотния самолет. Конзолата, на която работеше, показваше основните уреди, които би трябвало да има един нормален самолет: стик за управление, акселератор, индикатор за скорост на въздуха, хединг 5 5 Комплекс уреди за определяне посоката на движение на самолет; комбинира магнитен компас и жироскоп. — Б.пр. и висотомер, куплирани с джойстик, наподобяващ лоста за управление на изтребител F-16.

Масаго отмести очи от екрана за миг към двамата оператори от групата за секретни операции. Те работеха съсредоточено, без да забелязват нищо друго, освен електронния свят, в който бяха потопени. Единият работеше на захранващата конзола, редица от екрани, превключватели, клавиатури и дигитални информационни изходи, които контролираха наблюдението и разузнавателните способности на Предътъра. Това двеста и тридесеткилограмово оборудване съдържаше електрооптични и инфрачервени камери и синтетичен апретурен радар за летене в лошо време; два цветни дисплея с променливо увеличение и 955-милиметров спотър 6 6 Уред за разпознаване и обозначаване на целите. — Б.пр. , както и предно насочен радар с висока резолюция с шест степени на обзор — от 19 до 560 мм.

Двамата десантчици се бяха върнали с чопъра. Техният ред щеше да дойде по-късно.

Очите на Масаго се спряха върху втория оператор. Той работеше с три-мултиспектралната система за целеуказване на Предътъра, снабдена с лазерно насочване, далекомер, средства за електронна поддръжка и противодействие и индикатор за движещи се цели. Безпилотният самолет вече бе изразходвал една от двете ракети „Хелфайър — С“, за да убие монаха.

Масаго върна вниманието си отново към видео дисплея и направо замръзна.

— Хванах нещо. — Глухият глас на единия оператор отекна в слушалките на Масаго.

Той видя двама души, а после се появи и трети, който се приближаваше към тях. На четиристотин метра нагоре в каньона лежеше просната по гръб неподвижна фигура.

— Дай увеличение до 900 мм. върху най-южната цел — каза Масаго.

Новият образ изпълни екрана. До стената на каньона лежеше мъж. И се виждаше голямо петно кръв. Мъжът беше мъртъв. Беше разбрал за монаха и тези двамата от ченгето, Уилър. Но този третият, мъртвецът… кой беше той?

— Върни до 240 мм.

Сега можеше да види отново трите фигури. Единият, от север, се затича. Мерна бялото му, обърнато лице за миг. Беше онова „шило“ от ЦРУ, тъй нареченият монах. Масаго се втренчи изненадано.