Лейф Перссон - Убийството на Линда

— Нямам ни най-малка представа — отвърна Бекстрьом и отпи от бирата си. — Лично аз съм дошъл да разгледам къщата, където е родена Астрид Линдгрен.

— Може да се чуем — предложи тя и се усмихна широко.

— Непременно — отвърна той, кимна и допи бирата си.

После стана и й се усмихна с най-чаровната си усмивка. На закоравялото ченге от големия град: сурово срещу грубияните, но по-меко от памук, ако се държиш с него мило и го потупаш където трябва.

— Ще приема думите ти като обещание — каза Карин Огрен. — Ако не го спазиш, ще почна да те преследвам.

Вдигна чашата и отново му се усмихна.

„Определено е навита“, помисли си Бекстрьом след петнайсет минути, докато си миеше зъбите пред огледалото в банята. Ако той си изиграе картите както трябва, до няколко дни госпожицата ще опита Бекстрьомовия суперсалам.

Противно на предположенията, които таеше за него Бекстрьом, след вечеря комисар Ян Левин се усамоти в хотелската си стая, за да прегледа на спокойствие материалите по делото. Левин обобщи кои факти работят в полза и кои — в ущърб на разследващите, и макар повечето данни да се нуждаеха от допълнително потвърждение, той съзря възможност полицията да натрупа ценна преднина.

Разследващите знаеха самоличността на жертвата, знаеха къде е било извършено престъплението, как приблизително са протекли събитията и кога е настъпила смъртта. Левин пристигна с колегите си преди по-малко от денонощие, а вече изясниха доста неща. Работещите в Главната дирекция не бяха свикнали на такъв лукс. Освен това престъплението беше извършено в затворено помещение, а това улесняваше значително изземването на веществени доказателства. По всичко личеше, че жертвата е била съвсем нормална млада жена, която не е имала никакви леконравни навици или случайни връзки.

Въпреки това обичайното му безпокойство продължаваше да го гложди. Първо реши да огледа местопрестъплението на улица „Пер Лагерквист“, за да си създаде собствена представа за случилото се. Но понеже знаеше, че колегите му от криминалистиката работят там под пълна пара, предпочете да не ги смущава излишно.

Понеже нямаше какво да прави, а не издържаше да бездейства, Левин включи компютъра си, влезе в интернет и отвори статия за Пер Лагерквист, носител на Нобеловата награда за литература. На него беше кръстена улицата, където бе издъхнала настоящата жертва. „Но какво общо има Пер Лагерквист с текущия случай? Та той е починал преди цели трийсет години!“, помисли си Левин.

Оказа се, че писателят бил роден във Векшо през 1891 година. Бил изтърсак в семейство с общо седем деца. Израснал в бедност. Баща му работел на железопътната гара във Векшо. Пер, макар и най-малък, се оказал много талантлив и единствен получил възможността да учи. На осемнайсет години положил матура в общообразователната гимназия в града.

После загърбил младостта си, напуснал Векшо и станал писател. На двайсет и пет години, през 1916, осъществил литературния си пробив със стихосбирката „Тревога“. Постепенно си извоювал кресло в Шведската академия 7 7 Шведската академия е основана през 1786 г. от крал Гюстав ІІІ (1746–1792) по образец на Френската академия, за да се грижи за „чистотата, изразителността и престижа“ на шведския език. Членовете на Академията, осемнайсет на брой, се избират пожизнено и отговарят за присъждането на редица награди, сред които и Нобеловата награда за литература. — Б.пр. и през 1951 година го удостоили с Нобеловата награда за литература. Само броени месеци след като напуснал Векшо, кръстили на негово име улица в родния му град — повече от двайсет години преди смъртта му, а никой виден гражданин не дава името си на улица, докато е още жив. Тогава, разбира се, сградите, изникнали покрай тази улица, съществували още само в плана на града.

Сега една от тези сгради се превърна в местопрестъпление. Левин реши да огледа жилището, когато му се отвори малко повече време и обстоятелствата позволят. Но не и тази вечер, защото колегите от техническия екип се нуждаеха от спокойствие.

Левин излезе да се поразходи из града. След като измина четиристотин метра, пустите улици го отведоха до Полицейското управление, което виждаше за пръв път и което щеше да се превърне в негово работно място през идните няколко седмици.

То се намираше на улица „Сандерд“ до площад „Окс“, готово да прекрачи прага на новото хилядолетие, стожер на правосъдието, издържал във времето. Сграда, подобна на кутия, на четири или пет етажа — зависи как ги смяташ, с бледожълта фасада. Там полицията съжителстваше с прокуратурата, съдебната зала за налагане на мерки за неотклонение, ареста и службата, отговаряща за шведските арести, затвори и наблюдение на осъдените на домашен арест. Тази своеобразна фабрика за правосъдие сякаш за улеснение помещаваше всички звена в правораздавателната верига, през които заподозреният минава последователно. Решението една-единствена сграда да приюти под шапката си няколко институции излъчваше доста недвусмислено послание — доста обезкуражаващо за онези, които имат нещастието да попаднат там, и подронващо принципа, че всеки заподозрян трябва да се третира като невинен, докато категорично не се докаже противното.