Лейф Перссон - Убийството на Линда

— Мина отлично — изчурулика Сванстрьом. — Яне имаше малко работа по пътя и затова се позабавихме.

— Аха, ясно — кимна Бекстрьом. — Предлагам да се възползваме от спокойствието и да свършим малко работа, а после да хапнем, без да се отчитаме на лешоядите долу. Виждам, че държиш цяла купчина листове, Ерик. Ще стигнат ли за всички?

„От тях няма да има никаква полза“, предположи Бекстрьом.

Кнютсон беше донесъл всички разпечатани материали по случая, и то в шест екземпляра, та всички да могат да се запознаят с тях: съдържанието на постъпилия сигнал за намерен труп, доклада от първия пристигнал патрул, снимки от местопрестъплението и околностите, скица на апартамента, където е била открита жертвата, сбито описание на външността на жертвата и хронологичен списък на взетите мерки.

Бекстрьом изпита леко разочарование, след като го прегледа. Не откри съществени пропуски в действията на колегите от Векшо или поне засега бяха свършили всичко необходимо. А при условие че оттук ще поеме той, нещата без съмнение ще тръгнат гладко.

— Въпроси? — попита Бекстрьом и получи дружно поклащане на глава. — Още не е станало време за ядене — напомни той и се усмихна накриво. „Мързеливци! Мислят само за кльопачка, пиячка и чукане.“

— Знае ли се кога ще получим повече информация от съдебния лекар и от криминалните експерти? — попита Рогершон.

— Аутопсията е насрочена за утре — отвърна Кнютсон. — Откарали са я в Съдебномедицинския институт в Лунд. Колегите от техническия екип направиха всичко по силите си. Един от тях ми каза, че разполагат с проба от спермата и кръвта на извършителя. Открили са и дрехи, които най-вероятно принадлежат на убиеца. Явно ги е забравил в бързината. По думите на колегата, извършителят е скочил през прозореца на спалнята и се е наранил на външния перваз. Оттам екипът е взел кръв за лабораторен анализ.

— Дрехи ли? — изсумтя Бекстрьом. — Възможно ли е наистина да извадим такъв късмет, убиецът да избяга без парцалите си?

— Да — потвърди Кнютсон. — Не знам как е бил облечен, когато е пристигнал в жилището, но без съмнение е офейкал без долни гащи.

— Какъв нещастник! — възкликна Бекстрьом. — Но едва ли държи шофьорската си книжка в слиповете. Чак такъв късмет няма как да извадим — додаде той.

„Чак толкова смахнат човек едва ли съществува“, помисли си той. Макар че немарливостта на убиеца можеше преспокойно да се нарече лудост, а това обикновено беше добър знак.

— Бекстрьом — обърна се към него Рогершон, чието настроение внезапно се повиши, — спомняш ли си онзи глупак, който удуши онази старица в апартамента й на улица „Хьогалид“? Случаят „Ритва“ Така се казваше жертвата. Преди да офейка, престъпникът започнал да чисти, да бърше пръстови отпечатъци и да търка до блясък стените, пода и тавана на жилището. Нещастникът се забавил там часове. Жалко само, дето Ритва не могла да се порадва на чистотата в дома си.

— Спомням си — потвърди Бекстрьом. — И ти, и аз участвахме в разследването и това в общи линии е единственият случай, за който говориш от двайсет години.

„Сигурно защото непрекъснато се налива с алкохол“, предположи Бекстрьом.

— Е стига де, да не ставаме заядливи — ведро помоли Рогершон, чието настроение изобщо не се помрачи. — Питам се как ли се е почувствал, след като е хлопнал вратата и се е сетил какво е забравил.

— Сигурно ужасно — отвърна Бекстрьом. — Петер, ти нали ходи да огледаш местопрестъплението? — обърна се той към Торѐн. — Как ти се стори?

— Какво всъщност стана? — попита Торѐн. — Извини невежеството на неопитен млад полицай, но какво всъщност стана?

— В смисъл?

„Какви ги дрънка? — запита се Бекстрьом. — И защо, вместо да дърдори, просто не отговори на въпроса?“

— Какво стана с убиеца от улица „Хьогалид“? — настоя да узнае Торѐн.

— А, за него ли питаш. Ами беше си забравил портфейла с шофьорската книжка и всички документи върху нощното шкафче на старицата. Иначе се бе справил отлично с почистването. Криминалистите не откриха дори косъмче. Какво ще кажеш обаче да се върнем към интересуващия ни въпрос…

— Не е за вярване! — възкликна Кнютсон със същия весел вид като Рогершон.

— Към въпроса — напомни отново Бекстрьом. — Как ти се стори местопрестъплението?

Торѐн не забелязал нищо необичайно. Обстановката изглеждала потискаща, както на всички места, където е била изнасилена и удушена жена. А фактът, че извършителят е издебнал жертвата сама вкъщи, превъзхождал я е физически и никак не е бързал, подсилвал допълнително тягостното усещане.