Лейф Перссон - Убийството на Линда

— Да — потвърди Бекстрьом. — Това се превърна в неговата професионална ниша. Призраци, скелет, поклащащи се кадилници, дълги кучешки зъби, черни пелерини, а после малко дебрифинг, преди ченгетата да се приберат вкъщи.

„По-възрастните колеги ги? — На Бекстрьом епитетът не му убяга. — Писна ми от тази възрастова дискриминация.“

— Накъде отива цялата полицейска гилдия? Какво им става на всички тези колеги? — мрънкаше Торѐн.

— Нали преди малко ти обясних — отвърна Бекстрьом. — А сега, господа, ще бъдете ли така добри да млъкнете за малко, та изморената ми глава да си отпочине?

„И този ли започна същата песен? Съседи по седалка и братя по идиотизъм“, помисли си Бекстрьом.

Останалата част от пътуването премина в сравнително мълчание. Не получиха повече никакви съобщения по факса. Кнютсон и Торѐн продължиха, разбира се, да кудкудякат един през друг, но не се опитваха да въвлекат и Бекстрьом в разговора. Когато пристигнаха в хотела във Векшо в пет следобед, Бекстрьом още се чувстваше замаян и реши да се поизтегне на леглото за няколко часа преди вечеря. Пък и другите колеги още не се бяха появили.

Бекстрьом предвидливо се беше обадил предварително в хотела и беше предупредил да подготвят стаите им, та да се качат направо там, без да се налага да пропъждат стадото лешояди, събрало се във фоайето.

Погрижи се и да раздаде задачи на подчинените си. И как иначе? Нали той е шефът. На Кнютсон заръча да се свърже с местните колеги и да им предаде от името на началника си, че в момента Бекстрьом е зает, но ще им се обади при първа възможност и ще присъства на утрешната оперативна. Торѐн обеща да се погрижи за прането на Бекстрьом и после да се отбие на местопрестъплението. А самият Бекстрьом възнамеряваше да се отдаде на така необходимата му дрямка — така обясни на двамата си подчинени.

— Някои от нас не са подвили крак от ранна сутрин — напомни той, вече отпуснал се върху леглото. — И не забравяйте да запазите маса в някое по-закътано ъгълче в ресторанта за осем часа.

„Най-сетне“, отдъхна си той, след като двамата излязоха и Торѐн затвори вратата. После нагласи удобно възглавницата си и заспа почти веднага.

Половин час преди вечеря всички се събраха в стаята на Бекстрьом, за да съгласуват действията си. И това беше съвсем естествено, защото ако подчинените се съберат другаде, а не при шефа, тогава става не съвещание, а бунт. Бекстрьом знаеше това много добре, защото имаше опит и като капитан, и като член на екипа в следствената работа. Засега всичко изглеждаше спокойно. Всички негови сътрудници се явиха в уговорения час — бодри, весели и изпълнени с трепет, сякаш им предстоеше конференция във Финландия, а не разследване на убийство. Първи в стаята на Бекстрьом дойде криминален инспектор Ян Рогершон — стар негов приятел, с когото Бекстрьом се познаваше от службата си в стария отдел в Стокхолм. Рогершон беше пътувал сам. Минал покрай участъка в Норшопинг да остави там някакви стари документи по вече закрито дело. Вдовицата на жертвата най-сетне гушнала букета и престанала да досажда на юридическия омбудсман с гневните си писма. Рогершон фигурираше в белия списък на Бекстрьом и, общо взето, беше единственият колега, чийто характер Бекстрьом можеше да понася.

След продължителна дрямка и освежителен душ Бекстрьом се чувстваше бодър и в превъзходно настроение. Преди останалите да са се домъкнали и да са развалили спокойствието им, двамата с Рогершон обърнаха по няколко бири. Кнютсон и Торѐн дойдоха, разбира се, заедно. Кнютсон ходил в управлението, говорил с колегите и взел материалите по случая. Торѐн занесъл мръсните дрехи на Бекстрьом за пране и посетил местопрестъплението. Бекстрьом не предложи нито бира, нито концентрат на двамата полицаи. Щом почукаха на вратата, той прибра всички бутилки и чаши и чак тогава им отвори. „Да поркат през свободното си време“, отсече наум.

Последни пристигнаха криминален комисар Ян Левин и цивилната асистентка, Ева Сванстрьом. Закъснението им беше малко странно, предвид че потеглиха от Стокхолм преди всички останали. Четирийсет мили не могат да отнемат цели седем часа, но никой не ги попита за причината, защото всички се досещаха.

— Пътуването явно е минало добре — установи Бекстрьом с невинна физиономия и погледна единствената жена в компанията.

Свежа, с розови страни, явно прясно изчукана. Беше прекалено слаба за вкуса му, затова Бекстрьом реши да си трае и да ги остави да правят, каквото си искат.