Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

— Не докрай, Холкрофт… С две думи, никога повече не искам да чувам за вас. Ние не искаме! Защото ако това стане, една твърде голяма колекция от записи ще се превърне в публична тайна.

— Скъпи ми господине — прекъсна го предпазливо англичанинът, — нека да ви спестя времето. Единствено благодарността и изключителното уважение, което питая към вас, би ме задължило да ви поздравя като частно лице всеки път, когато се окажете в Лондон. И трябва да добавя, че ви считам за един изключително почтен човек. Но веднага мога да ви уверя, че професионално ще запазим възможно най-голяма дистанция. Службите на Нейно Величество нямат никакво желание да се забъркват в международни скандали. Извинете, че трябваше да бъда толкова прям.

— А госпожа Бут?

— И за нея се отнася същото. — Тук Холкрофт погледна право, дори болезнено открито към Алисън. — Към което ще добавя, че по наше мнение тя свърши доста работа. Изключително добра, за което сме й безкрайно благодарни. Ужасното минало е вече зад гърба ви, скъпа моя. Публична похвала не може да се очаква, но най-висока почетна грамота ще бъде приложена към вашето досие. Което ще бъде приключено. Веднъж й завинаги.

— Искам да ви вярвам — каза Алисън.

— Можете да ми вярвате, госпожо Бут.

— А какво ще кажете за «Дънстоун»? — попита Маколиф. — Какво ще стане с него и кога?

— Започна се вече — отговори Холкрофт. — Списъкът беше разпратен с телеграми в ранните часове на деня.

— Преди няколко часа — каза тихо Даниел. — Горе-долу по обед, лондонско време.

— До всички финансови центрове, работата продължава — продължи Холкрофт. — Всички правителства са координирали усилията си… това е от взаимен интерес.

Маколиф погледна към Даниел.

— Какво общо има това със световното лицемерие?

Даниел се усмихна.

— Може би то получи един малък урок. Но това ще разберем чак след няколко години, нали?

— Ами Пиърсол? Кой го уби?

Холкрофт отговори:

— Териториалните интереси на ония от Северното крайбрежие, които щяха да спечелят, ако сделката на «Дънстоун» се бе осъществила. Неговата работа е значима, а не тези, които причиниха смъртта му. Те си остават трагично незначителни.

— И така всичко свърши — каза Даниел, бутайки стола си назад. — Уестмор Талънци ще се заемат пак с продажбата на риба, последователите на Барък Мур ще подхванат отново борбата срещу Чарлз Уайтхол и хаотичният процес на развитието ще следва естествения си ход. Тръгваме ли, главнокомандващ Холкрофт?

— Непременно, господин Даниел.

Холкрофт се надигна от стола си, следвайки Старейшината на Съвета за Племето на Акуаба.

— Какво стана с Йенсенови? — Алекзандър погледна към Даниел, тъй като халидонитът беше този, който можеше да му даде отговор.

— Ние им позволихме да избягат. Да напуснат Кок Пит. Знаехме, че Джулиан Уорфийлд е на острова, но не и къде е точно. Единствено Питър Йенсен можеше да ни доведе до него. Така и стана. В Оракабеса… животът на Джулиан Уорфийлд завърши на балкона на една вила, наречена «Пийл Корт».

— Какво ще стане с тях, с Йенсенови? — Маколиф прехвърли поглед към Холкрофт.

Главнокомандващият стрелна с очи Даниел.

— Има известна яснота. Един мъж и една жена, отговарящи на описанието на Йенсенови, са се качили в Палисадос на борда на самолет, заминаващ за Средиземноморието. Считаме, че той се е оттеглил и ще го оставим на мира. Разбирате ли, той застреля Джулиан Уорфийлд… защото Уорфийлд му беше наредил да убие някой друг. И той не можеше да направи това.

— Време е, Главнокомандващ — каза Даниел.

— Да, разбира се. Има една прекрасна жена в Лондон, която аз доста за дълго пренебрегнах. Тя ви хареса много онази вечер в Сохо, Маколиф. Каза, че сте бил внимателен.

— Предайте й моите почитания.

— Ще й предам. — Англичанинът погледна нагоре към чистото небе и приличащото слънце. — Оттегляне в Средиземноморието. Хм, интересно.

Р. С. Холкрофт си позволи една кратка усмивка и постави стола чинно под масата.

Те вървяха по зелената морава пред къщата, наречена вила и гледаха към морето. Бялата пелена на океанския прибой се преметна през скалите на кораловия риф и се поуспокои в лазурно сините води на Карибското крайбрежие. Пръските разсипаха каскадите си напред-назад и след това се оттеглиха през цепнатините на кораловия слой. Отново бяха в океана, слели се със своя първоизточник. Още една форма, която приемаше красотата.

Алисън хвана ръката на Маколиф.