Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

Той го видя и продължи по следващата линия, начертана на черната дъска. Промяната на курса му беше малка — 8 градуса до 92-рия на компаса, при същите скорост и височина на полета. Три минути и тридесет секунди по-късно вече беше над Амити Хол. Отново огньовете от храсталаци и новата инструкция. Тя също изискваше минимална промяна.

Изток-североизток на 87 градуса в Уестън Фавел.

Падане на височината до 500 стъпки, поддържане на скоростта, да се търсят два автомобила, обърнати един срещу другс присветкващи фарове, в южната част на града. Корекция на курса точно на 90 градуса и намаляване на скоростта до 75.

В момента, в който достигнеше Марта Брей, той трябваше да промени курса с 35 градуса на югоизток или точно на 122 според компаса.

От този момент нататък той трябваше да се оправя сам. Нямаше да ги има вече ориентиращите сигнали от земята и, разбира се, нямаше да има какъвто и да било контакт по радиото.

Координацията на скорост, посока и време — това беше всичко, което имаше на разположение, единственото, което му беше останало. Височината — възможно най-ниската, която пилотирането позволяваше — беше съобразена с постепенната промяна във височината на хълмовете на джунглата. Той можеше да забележи лагерни огньове, но не трябваше веднага да ги взема за огньовете на експедицията. Живеещите сред хълмовете често се мотаеха нощем из тях, отдадени на лова. Трябваше да продължи по курса още точно четири минути и петнадесет секунди.

Ако спазеше всичко точно и ако нямаше значителни препятствия от рода на неочаквани промени на вятъра или дъжд, той щеше да се озове в района на тревистия пояс. И пак, ако нощта беше ясна и светлината на луната достатъчна, щеше да ги види.

И — най-важното — ако забележеше някакъв друг самолет, той трябваше да наклони дясното си крило два пъти. За всеки друг би означавало, че той е контрабандист наркотрафикант. Това беше обичайния израз на уважение, което си разменяха господата от въздуха.

Хълмовете се издигнаха рязко пред него, доста по-бързо отколкото Маколиф бе очаквал. Той дръпна към себе си половинката кормило и почувства, че теченията го отнасят нагоре, с отклонение около 30 градуса по вертикала. Намали оборотите и се противопостави на издигането, натисна левия педал; турбулентността продължаваше, вятърът нарастна.

Тогава осъзна причината за неочакваните накланяния и насрещния вятър. Беше навлязъл в коридор, в който се плискаше тропическият порой. Дъждът плющеше по стъклото и шибаше корпуса; чистачките не вършеха никаква работа. Летеше през сивкава маса на матови ивици. Той тресна левия прозоречен панел, спря регулатора, бързо влезе в шестдесет градусов вираж и надникна надолу. Висотомерът му показваше 650; земята под него беше непрогледно черна… нищо друго освен гористи джунгли — никакви острови не нарушаваха тъмната маса. Отново прекара през мозъка си курса до Марта Брей. Яростно, със съмнения. Беше поддържал скоростта, както и посоките по компаса. Някъде трябваше да се е отклонил, не много, но все пак забележимо. Не беше кой знае какъв пилот — само два пъти преди това бе имал нощни полети; ограничената му летателна правоспособност ги забраняваше — и отклонението или дрейфуването беше проблем в резултат на машината или пилотажа, който можеше да се коригира чрез показанията на таблото, земни ориентири или по радиото.

Но така или иначе лекото дрейфуване беше налице. И се получаваше от поднасянето, дошло от щирборда 55 55 Дясната страна на самолета. — Б.пр. . Господи, по-добре да беше в платноходка! Той изправи самолета и леко навлезе в десен вираж, връщайки машината в коридора на поройния дъжд. Страничната противоветрова защита сега беше неизползваема; присегна се през седалката и дръпна десния прозорец надолу. Трясъкът на отварянето, шумът на струящия през двата срещуположни отвора въздух и полученото адско течение изпълниха малката кабина. Вятърът фучеше с висока скорост; потоците дъжд заплющяха и вътре, шибаха седалките, пода и контролното табло. Черната дъска се наводни, тебеширените знаци изглеждаха уголемени под разплискващата се между бреговете на рамката й вода.

И тогава той го видя. Видя ги. Платото, обрасло в буйна трева. През щирборда — да върви по дяволите, през десния прозорец. Един разтег по-малко черно пространство сред заобикалящата го тотална чернота. Една убито сива изпъкналост в центъра на тъмната гора.

Беше подминал полето, с отклонение наляво не повече от миля, най-много две.